Всички големи любови трябва да започват през есента. Клише е, че есента била край, залез на лятото, на годината, на хубавите вечери и още по-хубавите топли нощи. Есента може да е начало. Един ноември, изненадващо топъл като този, но романтичен като обикновено, понякога ни носи повече от това, за което сме си позволявали да мечтаем през лятото.
Да се влюбиш през лятото е лесно. Плаж, море, солени, загорели от слънцето тела и мисли, които само през този период на годината можеш да видиш първо съблечени и едва след това облечени. Лятото скъсява дистанцията дори в града.
Мохито, Бийч бара, после няколко шота, после рефрена на Деми Ловато от “Cool for the summer” – “got my mind on your body and your body on my mind”, който звучи не само от колоните, но и в главата ти.
И без да се усетиш някой ти допада толкова, че в 3 ч. през нощта си правите планове за следващия уикенд в Лозенец. И всичко става от само себе си. И наобратно. Първо осъмваш с някого на плажа само по бански, малко махмурлук от незапомнен брои апероли и отпускарски оптимизъм, разказвате си цяла нощ историите, които не са за пред всеки, а после си разменяте телефоните и излизате на среща.
Равносметка на глупостите, които направи през лятото
Есента обаче е равносметка. Премисляш същото това лято. Замисляш, се за нещата, които си направил, а не трябваше или онези, които не посмя, а толкова ти се искаше. За онзи човек, за когото мечтаеше от две лета и сега разбра, че не е точно това, за което го мислеше. Но пак се надаваш, че някое друго лято ще ви събере отново. За този, когото най-накрая погледна с влюбените очи, с които той винаги те е гледал. Или за този, когото никога повече няма погледнеш по същия начин.
Когато есента стане музика
Затова есента понякога е начало. Нови приятели, с които лятото или онзи малък плаж на Лозенец те събра, нов клубен сезон, любимия ти бар на „Денкоглу”, нови дестинации за пътуване. Защо не и нова любов.
Есен и любов в едно изречение звучи брилянтно.Ако беше музика щеше да е шедьовър. Нещо като Ерик Клептън. Може би Wonderful Tonight. Или някоя ирландска класика. U2. Защо не Лени Кравиц.
(Понеже „Няма нищо по-хубаво от лошото време” на Георги Минчев от едноименния филм нещо не се връзва.)
Да се влюбиш през есента е естествено. Защото когато усетиш, че вечерите в любимия ти бар са поносими, само ако се завиеш с одеало, ти е по-лесно да пуснеш едни топли ръце под него. И докато бялото вино е за идеално за безкрайните летни нощи, то червеното отива на онези, в които нямаш търпение да се прибереш у дома.
Да направиш на някого мляко с какао сутринта, палачинки или дори пържени филийки. Да сте нетърпеливи да изгледате всички нови филми, защото на есента й подхождат повече пуканки и целувки, отколкото шотове и танци. Да се разхождате през вечер по „Раковски” на път за театъра, защото толкова много ти е липсвал през лятото. Или това да има с кого да го споделиш и да се чудиш защо се смее там, където не е смешно?!? Да започнеш да обичаш нещо повече от гледката на безкрайната снежна планина, която всеки път ти спира дъха. По-точно някого.
Есента е мъдра. И не е алчна. През лятото си натрупал повече емоции и истории, отколкото е разумно да се случат на един човек за три месеца. За тях дълго ще си спомняш, но ще те е срам да разказваш. Но понеже си млад, красив и пълен с енергия, това си е дори задължително. Станалото през лятото може и да си остане там. Есента е подготовка за зимата.
За Коледата, в която ще опаковаш един подарък с повече любов от останалите.
За елхата ти, която ще стане по-красива от всякога и за първия път, в който наистина ще се постараеш за коледния пай.
За аромата на мандарини, домашни мъфини и лимонови сладки. За вечери пред камината на Витоша, в които най-накрая ще остане време да разкажеш за най-хубавото си лято, за баба си, която толкова си обичал или за тъпата според всички, но не и според теб причина, заради която се скара с една приятелките си. За почервенели от студа бузи и рошава коса под зимата шапка. Да обичаш през есента ти носи уют. Носи ти усещането да дадеш на някого шала си и това да те топли сто пъти повече. Да делите един чадър на път за вкъщи и след това да гледате „Том и Джери” понеже навън вали. Нека вали. Едва ли ще обичаш лошото време повече от моменти, в които си влюбен.
НАЗАД
