20+ факта за ваксините, които всеки отговорен родител трябва да знае

Темата за ваксините е особено наболяла през последните години. От една страна, ваксините са ефективен начин да се защитим от различни заболявания и дори изцяло да се преборим с някои болести. От друга страна, много родители се притесняват от страничните ефекти и смятат, че ваксините са по-опасни, отколкото полезни.

За да хвърлим малко повече светлина по въпроса, днес сме подбрали няколко важни факта за ваксините, които всеки отговорен родител трябва да знае.

• Първо ще започнем с календара със задължителни ваксини за бебетата. Всяка страна сама определя задължителните ваксини, а в повечето страни родителите се наказват със сериозни глоби, ако детето пропусне някоя ваксина.

В България календарът за децата до 1 годинка изглежда така:

През първите 24 часа след раждането	Имунизация против хепатит Б (I прием) - прилагат се различни типове ваксини.
От 48-ия час след раждането	Имунизация против туберкулоза
Втори месец	Имунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б (I прием)	Имунизация против пневмококи (I прием)
Трети месец	Имунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б (II прием)	Имунизация против пневмококи (II прием)
Четвърти месец	Имунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б (IІI прием)	Имунизация против пневмококи (III прием)
Седми месец	Проверка за белег след БЦЖ имунизацията. На децата без белег се прави отрицателна проба Манту (5 МЕ ППД) и отрицателните се имунизират
Дванадесет месеца	Реимунизация против пневмококи, не по-рано от 6 месеца след третия прием (ІV прием)

 

• Хепатит Б е една от най-разпространените инфекциозни болести в света, без значение, че се предава само по кръвен и полов път. Затова децата в почти всички държави по света се ваксинират срещу хепатит още в първите месеци на живота си.
• Ваксината срещу туберкулоза е задължителна в България, но в държави като САЩ, Великобритания и Германия не се прилага, защото в тези държави има много малко заболели от туберкулоза.
• Преди години учените са смятали, че дребната шарка (морбили) много скоро ще бъде напълно победена, както се случва с едрата шарка, която отнема живота на милиони, преди да бъде изкоренена с помощта на ваксините. В последните години обаче случаите на морбили зачестяват, защото хората все по-рядко се ваксинират. Проблемът е, че дребната шарка е изключително заразна, разпространена е по цял свят и може да доведе до смърт.

• Някои ваксини не са задължителни и е добре да се прилагат само при наличие на епидемия или рискови обстоятелства. Такава ваксина например е тази против енцефалит. Тя трябва да се поставя само след консултация с лекар, който ще вземе предвид индивидуалните особености на пациента.
• Ако пътувате с детето ви в чужбина, добре е да проучите какви допълнителни ваксини са необходими. В страната, която отивате, рискът от други заболявания може да е по-голям.
• Учените са доказали, че многокомпонентните ваксини оказват по-малък стрес върху имунната система в сравнение с еднокомпонентните ваксини. Всяка ваксина, също като всяка инфекция, активизира имунната система, но колкото по-често имунната система се активизира, толкова по-голям е рискът от странични ефекти.
• Въпреки че броят на препоръчителните ваксини се е увеличил, модерните ваксини съдържат по-малко патогени в сравнение с тези от преди 40 години. Затова те се приемат по-леко от тялото на пациента и усложненията са много по-редки.

• Някои родители не ваксинират новородените си деца, защото искат тялото на детето им да укрепне достатъчно. Някои чакат бебето да навърши една годинка, други – две, а трети чакат да тръгне на училище. Тази стратегия обаче е много грешна. Всъщност рискът от неочаквани странични реакция към ваксините се увеличава с възрастта. Освен това малките деца имат по-слаба имунна система и една евентуална зараза може да е много по-опасна за тях.
• Всяка една ваксина може да причини болка, сърбеж или подуване на мястото, където е поставена, както и покачване на телесната температура. Някои ваксини водят до загуба на апетит и главоболие. Това са съвсем нормални реакции, които изчезват след кратък период от време.

• Всички родители трябва да запомнят, че ползите от имунизацията са много по-големи от временното неразположение. Сериозни усложнения се случват много рядко. Например някои деца могат да получат обрив от ваксината против хепатит Б, но такова усложнение се случва веднъж на 600 хил. ваксинации.
• Вярва се, че кърмата предпазва бебето от повечето опасни заболявания благодарение на имуноглобина, който съдържа. Освен това майчиното мляко съдържа антитела срещу онези инфекции, които майката вече е прекарала. Това е така, но само за първите месеци от живота на детето, след това майчиният имуноглобин се изхвърля от тялото на бебето и то само започва да произвежда антитела. В този момент ваксините помагат на бебето да се защити от евентуалните болести и само да развие защитата си срещу тях.
• Много ваксини съдържа тиомерсал като консервант. И някои родители знаят, че тиомерсалът всъщност е вид живак. В първия момент това звучи изключително страшно, защото всеки знае, че живакът е опасен. Но живакът във ваксините не е обикновен живак. Той е етилов живак и не се задържа в тялото повече от седмица. Докато метиловият живак може да остане в тялото и кръвта ни доста време – около месец и половина. Впрочем метилов живак има в рибата тон.
• Ваксините не обещават 100-процентова защита срещу инфекциите. Ваксините срещу дребна шарка и полиомиелит защитават почти на 100% от евентуално заболяване, но целта на други ваксини, като например тази срещу белодробен коклюш, е да съкратят болестта и да помогнат на пациента да я пребори по-лесно.

• Модерните ваксини се делят на две големи групи – живи ваксини и мъртви (инактивирани) ваксини. Живите ваксини са по-ефективни, но за да се получи желаният резултат, тялото обикновено трябва да премине лека форма на инфекция. Живите ваксини изграждат имунитет срещу заболяването от първия път. Мъртвите ваксини съдържа части от ДНК и други фрагменти на бактерии и вируси, които „тренират“ тялото да се бори срещу болестта, но една доза не е достатъчна, за да се развие траен имунитет, затова трябва периодично да се приемат малки дози
• След като се постави първата ваксина, тялото развива имунитет за няколко месеца. При втората ваксина нещата се случват по-бързо и тялото развива имунитет за няколко години. За да поддържате този имунитет, е важно да се ваксинирате отново. Възрастните също трябва да се ваксинират за някои заболявания. Например ваксината против тетанус се поставя отново на 25-годишна възраст и на всеки 10 години след това.

• Експертите препоръчват да не храните детето с напълно нови и непознати за него храни в рамките на 5 дни преди и след ваксината, защото то може да получи неочаквана алергична реакция.
• И най-важното! Чрез ваксините се постига т.нар. „колективен имунитет“. При него честота на заболяванията намалява, а ваксинираните в обществото предпазват онези, които не могат да се ваксинират. Но за да се постигне колективен имунитет, над 95% от обществото трябва да е ваксинирано. Например и възрастните започват да се разболяват от типични детски инфекции, като рубеолата, ако едва 80% от децата са ваксинирани. Ако детето ви е получило остра реакция срещу някоя ваксина и лекарите препоръчват да не се ваксинира, вие не трябва да се настройвате против ваксините, защото, ако другите деца са ваксинирани, това ще намали риска за вашето детето. В същото време ако няма никакъв проблем детето ви да бъде ваксинирано, но откажете ваксинация, излагате вашето дето и останалите деца на голям риск.

А каква е връзката между ваксините и аутизма?

В средата на 90-те години гастроентерологът Андрю Уейкфийлд публикува свое изследване в известното списание The Lancet, където твърди, че е открил връзка между комбинираната ваксина за дребна шарка, заушка и рубеола и развитието на аутизъм. Освен това според него ваксинираните деца по-често страдали от проблеми със стомаха.

По това време Уейкфийлд притежава патент за ваксини срещу дребна шарка, заушка и рубеола, които не са комбинирани. Така става ясно, че неговите изследвания са успешна манипулация срещу комбинираната ваксина. Независимо от това, хората в САЩ и Великобритания започват все по-рядко да се ваксинират, а всички са силно притеснени.

Учените започват да търсят каква е истината и подлагат проучването на проверка. През 1999 г. се публикува изследване, проведено с помощта на 500 деца. Връзка между ваксините и аутизма не е открита. Но за да са по-сигурни, 2 години по-късно учените провеждат ново проучване, този път с 10 000 деца. В Дания провеждат проучване с 537 000 деца, а във Финландия проучване с 535 000 деца. Не само, че никой не е могъл да възпроизведе резултатите на Уейкфийлд, но те дори не могат да намерят каквато и да е връзка между ваксините и аутизма.

По-късно от списанието The Lancet се отричат от проучването на Уейкфийлд и самите те го смятат за „погрешно“, тогавашният главен редактор д-р Ричард Хортън твърди, че адвокати, които водели дела срещу някои производителите на ваксини, са платили на Уейкфийлд, за да публикува подобно твърдение.

През 2010 г. на Уейкфийлд му отнемат разрешителното да практикува медицина, тъй като проучването му е нанесло огромни вреди върху детското здраве.