На 14 ноември празнуваме 116 години от рождението на световноизвестната шведска детска писателка Астрид Линдгрен, превърнала се в любимка на малки и големи чрез своята героиня Пипи Дългото Чорапче! За първи път детската книжка "Пипи Дългото Чорапче" излиза през септември 1945 г. Малката и палава героиня е само на 9 години, червенокоса е, има лунички и две стърчащи плитки встрани. Тя носи името Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългия Чорап и живее във Вила Вилекула с малка маймунка на име Господин Нилсон и кон, който пребивава на верандата. По повод рождението на жената, която ни помогна да не забравим детското в себе си, дори и когато вече сме големи, решихме да ви припомним най-големите небивалици, които малката остроумна сладурана е измисляла:

1. Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата. Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца. Но затова пък там няма плешиви хора. Имало веднъж някакъв чичко, който бил тъй неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията.

2. Работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време. Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.

3. Много е грозно да се лъже. Но понякога забравям това. Пък и как ще искаш от едно дете, чиято майка е ангел, а татко му — негърски крал, да казва винаги истината? Освен това ще ви кажа, че в Белгийско Конго няма нито един човек, който да говори истината. Там по цял ден лъжат. Започват в седем часа сутринта и продължават до залез слънце.

4. Защо вървя заднишком ли? Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. Какво ли бихте казали, ако ме бяхте видели да ходя на ръце, както правят в Индокитай?

5. Щом като толкова ти се е приискало да узнаеш коя е столицата на Португалия, съветвам те да напишеш едно писмо до Португалия и да попиташ!

6. Когато порасна, ще стана пират! А вие?

7. Човек никога не бива да води маймуни със себе си, когато отива някъде.

8. Можете ли да заспите без приспивна песен? Аз винаги трябва да си попея малко, иначе не мога да мигна.

9. Като става дума за змии, винаги се сещам как се борих седна огромна змия в Индия. Това беше страшна змия. Може да не повярвате, но беше дълга четиринадесет метра, зла като оса и всеки ден изяждаше по петима индуси и по две дечица за десерт.

10. Де такива училища като в Аржентина! Там трябва да идете! Великденската ваканция започва три дни след Коледната, а лятната — три дни след Великденската. Лятната ваканция свършва на 1 ноември и после наистина следва доста тежко време до Коледната ваканция, която започва на 11 ноември. Но човек се примирява, защото не дават уроци за в къщи. В Аржентина е строго забранено да се учат уроци. Понякога се случва някое малко аржентинче да се вмъкне в гардероба и да учи тайно, но горко му, ако майка му го усети. В училище изобщо нямат смятане и когато някое дете знае колко прави седем и пет, наказват го цял ден да стои в ъгъла, ако е било толкова глупаво да каже това на учителката си. Четене имат единствено в петък, и то само ако се намерят книги, които да четат. Но никога не се намират.

11. Човек просто не може да има такива уши. Поне у нас не. В Китай е по-друго. Веднъж в Шанхай видях един китаец с толкова големи уши, че ги използваше като наметка. Когато валеше, се свиваше под тях и му беше много топло и хубаво. Е, разбира се, за самите уши не ще е било много приятно. А когато времето биваше особено лошо, той канеше приятелите си да се подслонят под ушите му. Те се настаняваха там и пееха своите тъжни песни, докато дъждът престанеше. Всички много го обичаха заради ушите му. Този човек се наричаше Хай Шан. Да можехте само да го видите как тичаше сутрин рано на работа! Хай Шан пристигаше винаги бегом в последната минута, защото обичаше да си поспива сутрин и не можете да си представите колко беше сладък, когато тичаше и ушите му се развяваха подир него като големи жълти корабни платна.

12. Кой е казал, че децата непременно трябва да са сухи? Чувала съм, че студени разтривки каляват човека. Само тук у нас хората са си внушили, че децата не трябва да влизат в канавките. В Америка например канавките са така претъпкани с деца, че няма място за водата. Там ги държат цялата година. През зимата, естествено, замръзват в леда и само главите им се подават отгоре. Майките идват да им носят супа и кюфтета, тъй като децата не могат да се върнат за вечеря. Затова пък са здрави като камъчета! Честна дума!

13. Много е весело да копаем злато например, но и това не става, защото не знаем къде има злато. Най-много има всъщност в Аляска, но там пък просто не можеш да се разминеш от златотърсачи.

14. От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

15. За да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.

16. Дали е трудно да се лети? Човек сигурно би могъл да се научи да лети надолу. Но положително е по-трудно да се лети нагоре.

17. За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб.

18. Нощниците съвсем не са опасни. Хапят единствено при самоотбрана.

19. Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят.

20. Да, времето си тече, а ние стареем. Наесен навършвам десет години и това означава, че най-хубавите ми години са минали.