Провиненията на децата не са приятни, но никога не използвайте повече: „Отивай си в стаята“.
Техниките за дисциплина, които включват физическо и емоционално наказание, могат да създадат сериозни проблеми в бъдеще.
Знаем, че децата имат нужда от емоционална връзка със своите родители, за да се чувстват добре и сигурни. Подобни методи на дисциплина разрушават точно тази връзка с родителя и могат сериозно да повлияят на самооценката на вашето дете, както и на вътрешния му свят.
Вместо да наказвате детето си, че не изпълнява, това което вие искате, изградете стабилна връзка между вас, която ще ви бъде в по-голяма помощ. Когато децата усещат сигурност и доверие в отношенията си с родителите, те искат да ги зарадват. Това невинаги се случва, но ще се съобразяват с правилата по-често.
Задачата на възрастните е да определят къде са границите, но ако детето ги премине, те трябва да намерят начин да му обяснят къде е проблемът, а не да подхождат с методи на „тормоз“. Защото това, което повечето родители правят, психолозите наричат "насилие".
Не използвайте следните методи:
Бой
Има една тревожна статистика, която показва колко много родители използват този метод, за да накажат децата си. Физическото наказание всъщност влошава положението и затруднява децата да се справят с проблема. Освен това те започват да се държат по-лошо в дългосрочен план. Всеки, който е използвал подобен подход, може да потвърди, че поведението се влошава. Причината се крие в това, че децата не разбират защо се случва подобно действие. Тъй като много често ние възрастните не ги разбираме, то не смята, че е направило нещо грешно. Следователно – в неговата глава това, което се случва, е несправедливост.
Последствия
Родителите често използват наказания, които са строго определени за тяхното дете – например, омразна за него задача. По този начин възрастните подкопават емоционалната връзка с детето, защото то започва да ги обвинява. Следващият път, когато се зачуди дали да повтори „грешката си“, детето ще се спре, защото знае, че го очакват неприятни неща, а не защото наистина разбира къде е сбъркало. Какво ще се случи, когато то порасне и няма кой да го наказва? Мислите ли, че ще прави полезните за него избори? Най-вероятно ще започне да чувства несигурност в себе си, защото основата я няма.
Отнемане на привилегии
Някои психолози смятат, че това е добър подход, но всъщност може да бъде един добър генератор за чувство на вина в по-късен етап. Щом детето е научено, че нещо трябва да му бъде отнето, когато сбърка, ще дойде момент, в който ще го прави само. Какво означава това?
Детето вече е възрастен човек и в него е загнездено убеждението, че за всяка грешка то получава наказание. Кой ще го накаже, щом е голям човек? Отговорът е: Ще се накаже сам/а. Чувството за вина и дълбока самокритика е най-разрушителното и натоварващо усещане и може да се отрази в много сфери на живота. Освен това се изкоренява много трудно.
Наказание в ъгъла, до стената, заключени....
Това изисква мълчание. А знаете ли какво поражда мълчанието – мисли. Какви биха били детските мисли в този момент? Че мама или татко са несправедливи. То няма да има представа какви други методи има за решаването на един проблем. Например, разговор, в който взима участие цялото семейство. Обсъждане, чрез което заедно намирате решение. В един по-късен етап това може да породи много сериозни проблеми, свързани с комуникацията.
Системата с награди
Да давате на детето си поощрения от материален тип може да ви изиграе много лоша шега. Така няма да насърчите добро поведение. Рискувате да провокирате точно обратното, защото невинаги ще има награди, а щом няма такива, логичният извод за детето е да се държи лошо, докато не получи исканото. Децата, които са възпитавани по този начин, нямат представа какво значи да направиш нещо хубаво безвъзмездно, освен това смятат, че някой им е длъжен.
Срам
Най-вероятно са ви казвали прословутата реплика „Как не те е срам?“. Най-често това се употребява, когато детето е изразило някаква емоция (като имаме предвид, че почти всички техни действия са провокирани от емоциите). Чрез тези думи,щ ние им казваме, че това което чувстват е грешно. Има опасност да създадете една огромна пропаст между ума и сърцето на детето. Отново ще се прояви в отношенията му с другите, особено когато стане време за връзки.
Знаем, колко може да бъде натоварено ежедневието на един родител. Налага се да мисли за хиляди неща. Понякога просто искате бързо решение на проблема, което ще ви даде малко спокойствие. Следващият път щом решите да накажете детето си строго, задайте си въпроса (колкото и да сте изнервени и уморени) дали искате да създадете травма, която ще му донесе трайни емоционални колебания в бъдеще?
НАЗАД
