Не избираш как, кога и в кого да се влюбиш. Просто се случват редица събития, които са извън твоя контрол. Може да се случи бавно, с времето или буквално за секунди. Понякога са достатъчни един поглед, едно докосване, един дълъг разговор по телефона.

Влюбването е лесната част – трепета от това да опознаеш другия и същевременно притеснението да разкриеш себе си. Винаги е интересно и вълнуващо.

Да останеш влюбен обаче е въпрос на избор – процес, който изисква усилие и отдаденост.

Лесно е да се влюбиш в някого, когато познаваш само добрите му страни.
Трудното е да продължиш да изпитваш същите чувства, когато се сблъскаш с недостатъците му и вълнението започне да избледнява.

В един момент темите ви на разговор започват да се изчерпват и розовите очила, през които сте се виждали взаимно, изчезват.

Понякога проблемът е в малките неща – когато той забравя важни дати или вече не е така съобразителен, както в началото. Друг път може да е по-сериозен – като например да избухва и да казва неща, за които впоследствие да съжалява.

В крайна сметка никой не е съвършен. Всеки има своите собствени недостатъци и особености на характера.

Да останеш влюбен е съзнателен избор, който правиш всеки ден.
С времето започваш да осъзнаваш, че човека, в когото си се влюбила, не е съвършен.

Когато истински обичаш някого, ти го приемаш като съвкупност от недостатъците и добродетелите му. Такава е същността на истинската любов – да виждаш човека до себе си такъв какъвто е, с всичките му добри и лоши черти, със страховете и несигурностите му, и все още да го обичаш, да избереш него.

Остава надеждата той да направи същото – да те види в най-добрите и най-лошите ти моменти, да бъде неотлъчно до теб, да те подкрепя и обича такава каквато си. Да избере теб.