Здравей, как си? Имам предвид – как си наистина?
Казваш, че си добре, но аз мога да видя, че не си. Всичко е наред. Аз също не съм.
Истината е, че не познавам майки, които са „добре“. Мисля, че трябва да изхвърлим тази дума от речника си. В повечето дни сме толкова повече от „добре“, а понякога толкова по-зле.
Майчинството е период на крайностите.
Можеш да се чувстваш прекрасно, както и ужасно. Невъобразима радост и побъркваща нервност. От една страна стои любовта, която напълно те е завладяла, а от друга изтощението, което понякога не ти позволява да усетиш нищо.
Именно тази разлика в емоциите може да бъде много демотивираща. Понякога дори хубавите усещания могат да те изтощят. Постоянната им смяна е в състояние да изтормози както психиката, така и душата ти. Особено ако не се грижиш достатъчно добре за себе си.
Знам, знам. Да обърнеш внимание на себе си изглежда като невъзможна задача. Била съм на твое място. Плакала съм, когато детето ми е плакало, докато умирам за сън и чувствам най-голямата безпомощност на света. Стояла съм втренчена през прозореца толкова пъти, чудейки се как тази бъркотия се оказа в живота ми. Нервите ми са стигали до краен предел. В такива моменти съм искала да изляза през предната врата и да потегля много, много далеч, без да се обърна нито за миг.
Това което научих за 15 години родителство е, че на подобни усещания не трябва да се противопоставяш. Напротив – трябва да им се отдадеш.
Майчинството е прекрасно и магично, но ужасно и трудно понякога. Има моменти, когато магията изчезва и усещаш само неприятните неща. Тогава е време да си вземеш почивка.
Започваш да си задаваш въпроса: „Защо имам нужда от почивка?“ – ти обичаш децата си. Прокрадва се доза вина. Работата е там, че любовта е неизчерпаем ресурс, но енергията не е. Любовта е двигателят, а енергията е горивото. Без гориво и да имаш цялата любов на света – няма да успееш. Знаеш, че трябва да се движиш, но си напълно неспособна да го направиш. Трябва ти презареждане.
Може би не искаш да чуеш, че е така, но е факт. Усещаш ли, че нямаш сили, все едно си напуснала децата си наполовина. Може би ви звучи твърде силно, но замисли се дали реално им се отдаваш 100%.
При тях си, но всъщност не си. Повярвай ми, децата ти се нуждаят от майка, която не е изтощена. От майка, която може да им дава любовта си и енергията си. Майка, която да бъде „там“ наистина, когато имат нужда от нея.
Може би цялата идея те стряска, но не се изисква особено много. Знаеш, че отнема само няколко минути да налееш гориво в колата, а след това да шофираш километри.
Когато говорим за майчинство имаш нужда от малко повече време, но не е нужно да отделяш уикенд или цял ден. Само час или два са напълно достатъчни, за да усетиш огромна разлика, повярвай ми! Завлечи се до книжарницата или най-близкото кафе, отиди на масаж или фитнес – там където се чувстваш най-добре. Вземи си книга, кафе или излез с приятелка – ти знаеш кое работи най-добре за теб самата.
Ако няма кой да гледа децата ти за час или два, присъедини се към групи за майки. Това може да промени живота ти, така че си струва да опиташ.
Каквото и да усещаш в момента, не прави грешката да си мислиш, че това е майчинството. Понякога е кофти – да. Понякога е ужасно изтощително. Това са универсални истини, от които няма как да избягаш. Но ако имаш усещането, че си на ръба на скала, това е червената лампичка, че е време за твоите два часа! Знам, че е трудно, но ако поспреш и се огледаш ще разбереш, че съм права и заслужаваш своето време.
Прекарай го без вина, а с удоволствие и ще усетиш как цялостната картина, свързана с майчинството, се променя.
Добрите майки се грижат и за себе си, мила моя! Опитай и ти!
НАЗАД
