Един ден вече няма да ти се налага да чакаш. Вече няма да се налага да се чудиш къде се намираш в нечий живот. Един ден вече няма да си нечия несигурност и объркване. Един ден вече няма да ходиш сама. Вече няма да се налага да тичаш към онези ръце, които те пускат. Един ден вече няма да се налага да гадаеш. Един ден някой ще намери най-сладките си дни с теб. Един ден вече няма да се събуждаш с възглавници около леглото си, а с ръцете, които никога не искат да те пуснат.

Един ден няма да бъдеш „почти“. Няма да бъдеш нещо, което не би трябвало да бъдеш. Един ден на теб ще се гледа като на най-невероятното същество във вселената. Един ден ще бъдеш нечий дом след дълъг, уморителен ден от работа. Ще бъдеш нечия причина да става всяка сутрин. Един ден ще бъдеш нечия най-голяма благословия, ще бъдеш някоя, която винаги ще избира. Един ден ще спреш да поставяш под съмнение своята стойност, защото някой ще те накара да почувстваш, че определено си заслужаваш.

Един ден вече няма да се счупиш. Вече няма да бъдеш наранявана. Един ден за теб ще се погрижат, ще бъдеш третирана като най-ценното същество, което диша. Един ден ще бъдеш нечия слабост. Ще бъдеш най-красивата глава от неговия живот. Един ден ще бъдеш нечие спокойствие на прага на бурята му. Ще бъдеш неговото най-голямо съвършенство.

Един ден вече няма да бъдеш опция. Един ден вече няма да бъдеш грешка. Един ден някой ще остане до края на живота ти, колкото и да е трудно. Един ден някой никога няма да си тръгне, дори и нещата да се объркат. Един ден някой ще разбере, че без никакво съмнение си принадлежите.

Един ден ще бъдеш причината някой да каже, че търсенето му най-накрая приключи. Един ден ще бъдеш отговор на нечия молитва, отговора на някого, ако съществува любов.

Един ден.