Ерих Мария Ремарк е роден на 22 юни 1898 година. Той е писателят, който си служи така умело с думите, че успява да вплете в едно цяло най-красивото и най-грозното в човешката душа. Антивоенните му романи стават причина той да напусне годна Германия, когато през 1933 година нацистите изгарят публично романа му „На Западния фронт нищо ново“.
Представяме някои от вечните цитати на Ерих Мария Ремарк, подбрани от най-известните му романи „Трима другари“, „Триумфалната арка“, „Черният обелиск“ и други.
„Защо днешната младеж е толкова странна Ненавижда миналото, презира настоящето, а бъдещето ѝ е безразлично. Едва ли това ще доведе до нещо добро.“
„Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.“
„Никой човек не може да ти стане толкова чужд, колкото този, когото някога си обичал.“
„Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.“
„Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.“
„Всяка любов иска да бъде вечна. В това се състои и нейната вечна мъка.“
„Само свободата си недей да губиш! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.“
„Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени.“
„Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.“
„Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.“
НАЗАД
