Да разгледаме най-неприятните видове хора, с които нямате никаква работа.

Комплексари

Абсолютно всеки си има комплекси. Дори онзи от песента на Ивана. Разликата е само в това кой как се справя с тях. Ако някой има комплекс, че е дебел, или тръгва на фитнес, или започва да обижда околните, за да насочва вниманието към тях. С близките си го правят по най-тънкия възможен начин, който уж е на шега, но всъщност не е.

Егоисти

Позната ли ви е следната ситуация? Ваш много добър приятел с часове говори за проблемите си. Изисква да ги обсъждате, да мислите над тях, да му давате различни гледни точки. В мига, в който се стигне до някакво заключение, целият разговор започва наново, докато тотално не ви изцедят емоционално.
От друга страна, когато вие споделяте, запазват пълно мълчание, докато ви гледат с празен поглед или блеят в пространството. Накрая изръсват нещо от сорта на "не знам" и отново връщат разговора към техните страдания. Дежа вю? Така си и помислих.

Хората, които говорят само за себе си, се интересуват само от себе си. Те могат да бъдат приятели единствено с по-големи егоисти от тях самите.

Днес с едни, утре с други

Има нещо гнило в тези, които през месец или година имат нови най-добри приятели. Те или са роднини на Марко Тотев и постоянно съдбата ги среща с кофти личности, или просто не са читави и останалите прекратяват общуването с причина. 

Приятелят на всички

Аристотел е казал, че който е приятел на всички, не е приятел на никого. Да, може да имаш много приятели и много познати, но онези, които се опитват да угаждат на всички, често са крайно неискрени интересчии.

Неосъзнатите

Говорят и искрено вярват в едно, а поведението им е в пълно противоречие. Възмущават се на дадена група хора, без изобщо да осъзнават, че и те спадат към нея. Не могат да си поставят елементарна самооценка, защото са безумно влюбени... в себе си.

Лицемери

Виждате се за първи или втори път, а слушате как злословят по най-добрите си приятели. Че щом не уважават най-приближените си, то кого точно уважават?

Отношенията, независимо дали приятелски или любовни, се свеждат точно до две неща. Доверие и сила. Изключително важно е да знаеш, че въпросният човек никога не би те предал и че можеш да му вярваш. Не по-малко важно е да ти дава сила, пряко или косвено. Не трябва да играе ролята на енергиен вампир и да те кара да се съмняваш в собствените си качества, а да ти вдъхва увереност, че можеш всичко.

В началото нещата рядко са такива, каквито са в действителност, но в един момент завесата пада и истинската им същност излиза наяве. Тогава или ги разкарвате, или става ясно, че си ги заслужавате.