Веднъж прочетох, че разликата между мъжете и жените е, че жените винаги усещат, когато нещо се случи, а на момчетата им отнема малко повече време, за да разберат.

И се зачудих: Защо хората се губят?

Връзките приключват. Наранени са сърца. Егото и гордостта идват на мястото на чувствата и тогава ставате просто непознати.

Раняваме се, като прикриваме емоциите си. Не говорим, когато искаме да поправим нещата.

Чакаме другия да направи първата крачка.

Ето така ставаме непознати с човек, когото сме обичали и за когото ни е било грижа.

Ако се чудиш защо не си чул за нея, ако се чудиш липсваш ли ѝ, с кого е, къде е, направи нещо.

Отговорът е положителен. Как може да не ѝ липсваш?

Истината е, че тя се опитва да избяга от теб, че се опитва да се разсее от болката. Липсваш ѝ, но не го казва.

Ако и тя ти липсва, то направи нещо. Не я губи.

Ако те се чувства така, то иска да е силна. Истината е, че тя знае какво иска, но премълчава. Тя е последвала сърцето си, а сега следва това, което главата ѝ иска. Тя се бори със себе си, чакайки се да се върнеш.

Тишината бавно я убива, докато живее в самота. Мечтае да ѝ се обадиш, но единствените, които ѝ звънят и пишат, са приятелите ѝ.

Опитва се да е силна, но всичко я връща към теб.

Смята, че цялата болка ще си заслужава, но коя болка води до нещо хубаво?

Тя не иска да отделя времето си за хора, които не се интересуват от нея. Старае се да е смела, но болката я убива. Страда, че те няма. Мисли си, че не се появява в мислите ти.

Защо да ти липсва човек, който не мисли за теб?

Но знам, че и ти се чувстваш така. Знам, че се чудиш как е и какво прави. Защото когато имаш емоционална връзка с някого, тя не изчезва толкова бързо. 

Тя не само е повлияла на живота ти, но и ти на нейния.

Знам, че ти липсват разговорите с нея, погледите ѝ, съветите ѝ, напътствията ѝ. Липсва ти да я посрещаши и изпращаш. 

Пишеш ѝ нещо и го изтриваш, защото част от теб иска тя да направи първата крачка. 

Всеки от вас чака.

Всеки от тях го е грижа.

Но никой от вас не прави нищо по въпроса.

Вашата история е специална. Не съжалявате за нея. 

Знам, че все още я искаш.

Знам го, защото тя усеща същото. Тиха е и отказва да приеме, че ти си най-хубавото, което ѝ се е случвало.