Истината е, че съм силна, но съм уморена

Силата е да вярваш в любовта, когато познаваш само разбитото сърце.

Тя е в това да избършеш собствените си сълзи, за които никой не знае.

Силата е преодоляването на собствените ти демони или пороци.

И да погледнеш някого, който напълно те е счупил и да му простиш.

Силата е в това да помагаш на другите, дори когато ти самата още не си наясно със случилото се.

Тя е в това да се довериш на всеки, въпреки че имаш всички основания да не го правиш.

Силата е да прехапеш езика си, когато някой е невнимателен и да осъзнаеш, че това е отражение на него, а не на теб.

Тя е в това да се държиш и вярваш в нещо, което знаеш, че заслужаваш, но още нямаш.

Силата е в това, че всеки се съмнява в теб, но все пак ти вярваш в себе си.

Но истината е, че съм силна, но съм уморена.

Уморена съм да бъда наранявана всеки път, когато се надявам.

Уморена съм да очаквам най-лошото и да го гледам как се случва.

Уморих се да ме разочароват.

И винаги се обвинявам за някои неща.

Уморих се от хора, които ми казват, че трябва да се променя. Всеки път се опитвам да изгубя себе си в опит да ги направя щастливи.

Уморена съм от това постоянно да бъда предизвиквана и от това винаги да трябва да бъда по-големия човек.

Уморих се да мисля прекалено много за хора, които ги е грижа твърде малко.

Уморена съм от това да премислям прекалено.

Уморена съм да прекарвам 15 минути в писане на съобщение, само за да получа кратък отговор.

Уморена съм да се опитвам толкова много да удовлетворя другите, когато не искам много в замяна.

Уморена съм да стоя до късно през нощта, когато мислите ми ме „завладяват” и не мога да спя.

Уморих се да нося това тегло на раменете си от миналото, което ме преследва.
Уморена съм да бъда силна за всички.

Уморих се винаги да намирам решенията, когато дори проблемът не е мой.

Уморена съм от обясненията, които дойдоха твърде късно.

А хората си тръгват без причина, когато аз съм тази, която държи вратата, казвайки: "Ще ми липсваш."

Истината, че да те е грижа толкова, боли. Това е да познаваш болката на нива, които другите никога няма да разберат. Това е да познаваш тъгата и тъмнината по начин, по който другите не ги познават. Това е да преживееш разбито сърце, което боли повече от всякаква физическа болка.

Но от другата страна на такива интензивни емоции е познаването на толкова дълбока любов, която те изпълва въпреки отсъствието на даден човек.

Въпреки тъгата, в повечето дни ще изпиташ щастието, заради тя си струва. Въпреки болката от края, няма да имаш търпение за ново начало. Защото знаеш, че когато го направиш правилно, си заслужава.

Истината е, че ако попиташ всеки такъв човек какво ще избере, той няма да промени нищо в себе си, дори и да е уморен.

Има нещо необичайно в силните хора. Те са лечителите на света, светлината за другите в тъмнината, надеждата, когато всеки я е загубил и в крайна сметка са обичани дълбоко от всички заради това, че са точно такива, които са и не се променят, когато другите позволяват на болката да ги промени.

Истината е, че независимо от това колко уморени, наранени или разочаровани са тези хора, фактът, че не са се променили, е това, заради което са различни. Болката променя повечето хора, но някои я виждат просто като другия край, на който е и любовта, така че остават на пътя и държат главите си високо вдигнати.