Трябва да разбереш, че е нормално да си изтощена. Трябва да разбереш, че няма проблем да си мила със себе си, да видиш как всичко се руши. Трябва да знаеш, че е нормално да си разстроена, да си тъжна. Не е нужно да живееш забързан живот. Почини си. Не се насилвай да търсиш щастието. Ти си продукт на това, на което се надяваш. Няма нищо лошо в търсенето на баланс.

Защото това, което никой не ти казва, е, че си красива и заслужаваш много. Объркващо е. Животът ще те удиви по много начини и ще разбие сърцето ти. Той ще ти даде много, за да станеш по-добра и да разцъфнеш, за да си тази, която винаги си мечтала да си. Той ще разбие и сърцето ти и ще те накара да излезеш от зоната си на комфорт. Животът ще иска сама да разбереш коя си, да си смела и да се бориш за себе си.

Все пак смелостта не е бойно поле. Тя не се крие в бързите коли или рисковете. Тя е тиха. Тя ти помага да се излекуваш и да се изправиш срещу всяко следващо предизвикателство. Смелостта ти помага да си по-нежна към себе си, учи те да си прощаваш и да се развиваш. Тя е цялата работа, която си положила, за да се чувства добре душата ти, която е мръсна, трудна и иска много.

Смелостта е най-добрият път към светлината. Тя те мотивира и те кара да вярваш, че си способна на всичко. Да си смела – това е доверието, което имаш към себе си, да знаеш, че ти предстои още много и имаш способността да го постигнеш.