Защо разбитото сърце ни превръща в емоционални тийнейджъри? Защо успокоявайки ни, приятелките ни ни казват неща като „Той може би не е готов.“, „Може би ще се върне.“ или „Вината не е твоя!“, както и още други подобни изречения, с които би трябвало да продължим напред?
Аз може би съм единствената жена на света, която цени трудната любов, но това, което обичам да чувам е как не трябва да игнорирам знаците, как той не звъни, защото не си пада по мен, как просто не иска да се свърже с мен. Но кой иска да разбие сърцето си още повече, когато осъзнае тези малки истини?
С годините става по-трудно. Мъжете си тръгват от нас, а приятелките ни се появяват да ни успокоят със сладолед и сълзлив филм, казвайки ни как той не е бил за нас. Но, ехоо? Къде бяхте месеци преди това, когато твърдяхте колко ви харесва? Защо не ме предупредихте? Защо не ми казахте да не се влюбвам толкова?
Знам отговора... Нямаше да ви послушам. Щях да чуя сърцето си, което повтаряше как той ще е различен, няма да ме нарани. Ако получавах пари за всеки път, в който това се е случвало... Повечето мъже следват един и същи план, а аз падам в него абсолютно винаги.
Време е да приема, че аз съм виновна, че трябва да избирам по-добри мъже. Без повече празни думи, обещания. Без повече абсурдни извинения, на които преди съм се връзвала. Трябва да променя стандартите си и да правя по-добри избори.
Най-важното е да не игнорирам гласа в главата си, който винаги ме предупреждава. Трябва да се доверя на интуицията, направи го и ти!
НАЗАД
