Като типична майка, през ума ми преминава „Аз съм майка на две малки деца и съм в доста напреднала бременност в момента. Работя, уморена съм и се нуждая от помощта ви, защото ви обичам, децата ми ви обичат и не бихме могли без вас!“ – мозъкът ми тепърва регистрира факта, че искам да благодаря на всички невероятни баби и дядовци по света. Особено тези в моето семейство – защото определено заслужават почит!

Милиони пъти!

Те бяха до нас и ни помагаха от самото начало. С каквото се нуждаехме, когато и да се нуждаехме от него. Те обичат децата ни като свои и им се доверяваме на 110%. Дори не се тревожим за секунда, когато ни няма близо до децата ни, а баба и дядо са там – защото знаем, че държат нещата под контрол.

Те са там за празниците, за новите бебета и за изцеждащите времена, в които се нуждаем от допълнителна помощ. Те косят моравите ни, купуват красиви плюшени играчки и ни глезят със сладолед.

Те отговарят на специфичните ни родителски молби и казват на децата ни не само че са красиви, но и че са силни, интелигентни, забавни, креативни и мили.

Те са истински ангели! И понякога ни носят подаръци като пантофки, бонбони и ако сме късметлии – вкусни кюфтенца и прясно изпечени бисквитки.

Към всички стилни и грациозни баби – искам да ви благодаря!

От името на всички родители по света, искам да благодаря на бабите и дядовците за тяхната отдаденост, състрадателност, търпение и любов. Е, без повече да отлагаме...

Към всички бабчета, които стоят и рисуват с децата ни с часове и ги карат да се смеят истерично – благодаря! И извинявайте за бъркотията.

Към всички дядовци, които винаги носят забавление и хубави подаръци, които карат лицата на хлап етата да грейват – благодаря!

Към всички баби, които правят най-хубавата супа на света – благодаря!

Към всички дядовци, които седят на пода с дечицата и играят с тях на различни игри – благодаря!

Към всички баби, които казват най-страхотните, дълбокомислени и поучителни истории, които омайват малките – благодаря!

Към дядовците, които ловят риба, ходят на походи, карат колела и ровят в пясъка с децата ни – благодаря!

Към бабите, които са в родилното с нас, разтриват ни и попиват потта от челата ни – благодаря!

Към дядовците, които сменят пелени, хранят бебетата, бършат им нослетата – благодаря!

Към бабите, които гледат децата ни, за да може ние да ходим на работа, без да се тревожим за нуждите и комфорта на прекрасните ни деца – благодаря!

Към дядовците, които спестяват пари, за да ги дадат на внучетата си всеки месец – благодаря!

Към всички баби, които пеят на децата ни, за да заспят, за да може родителите да си починем – благодаря!

Към всички дядовци, които учат децата ни на ценни житейски уроци за всичко – от това да спестяват пари, до това да работят усилено и да бъдат мили – благодаря!

Към всички баби, които знаят точно какво да кажат и как да го кажат – благодаря!

Към всички дядовци, които ни дават време да се изкъпим, докато те забавляват хлапетата – благодаря!

Към бабите, които купуват най-страхотните дрехи (и в правилните размери!) за децата ни, когато те имат нужда от тях – благодаря!

Към дядовците, които взимат децата ни от училище – благодаря!

Към бабите и дядовците, които плащат за ходенето на гимнастика или футбол – благодаря!

Към дядовците, които говорят по телефона с децата ни, когато малките пожелаят – благодаря!

Към бабите, които пеят най-хубавите песни и винаги знаят как да успокоят децата ни – благодаря!

Към бабите, които учат децата ни как да правят сладки – благодаря! Както и за това, че ги включвате в готвенето – това ги прави толкова развълнувани!

Никога не бих могла да се отплатя на родителите си и на тези на съпруга ми за това, което продължават да правят за нас, ако трябва да бъда честна. Иска ми се да спечеля от лотарията и да ги поглезя с невероятно пътешествие докъдето пожелаят. Иска ми се да мога да им купя нови коли, да ги пратя в спа-център и магически да изтрия тревогите им.

Но не мога. Поне не и сега. Не и докато гледаме малки деца и построяваме живота си, докато все още търсим себе си.

Това ме прави тъжна и ме кара да се чувствам гузна понякога. Защото искам да им дам това, което те винаги ни осигуряват – стабилност, комфорт, подкрепа и вяра.

Но засега, мога просто да им кажа колко много ги обичам!

Защото ги ценя.

Толкова съм благодарна за вас!

Нуждая се от вас!

Аплодирам ви!

Благодаря ви!

Обичам ви!

И ви разбирам!

Не бих могла да се справя с майчинството без вас!

Вие сте обичани. Толкова силно обичани!