„Моят мил съпруг, Джон, и аз се радвахме на щастлив брак цели 46 години. На всеки Свети Валентин той ми подаряваше най-хубавите цветя, а на всеки букет винаги имаше картичка с едно и също послание: „Моята любов към теб непрестанно расте”. Четири деца, 46 букета и живот изпълнен с много разбирателство и любов. Това е наследството, което Джон ми остави, след като почина преди две години.

10 месеца след това, аз посрещнах първия си Свети Валентин сама. Но нещо необикновено се случи, което ме шокира вдън душа. 10 месеца след неговата смърт, получих превъзходен букет… от Джон. Ядосана и с разбито сърце, се обадих на цветаря, за да му кажа, че е станала някаква грешка и че в момента никак не ми е до подобни шеги. Но той ми отговори: „Не, госпожо, няма никаква грешка. Преди да почине, вашият съпруг предплати за много години напред и ни помоли на всеки следващ Свети Валентин да получавате вашите любими цветя”.

Сърцето ми буквално заседна в гърлото. Не успях да затворя телефонната слушалка, а веднага се отправих към букета. Там пак имаше картичка, също като едно време. На нея беше написано: „Любовта ми към теб е безкрайна”.
Сю Джонсън, 68, Хюстън”

Из "Пилешка супа за душата"