Малко чудо: Бебе се роди на свещи и БЕЗ никаква лекарска помощ близо до Киев

Украинска майка разказа как е била принудена да роди на свещи вкъщи без лекари, докато бомби бушуват пред обсадения й апартамент близо до Киев. 21-годишната Анна Тимченко не може да отиде в болница заради руска танкова колона, докато гинеколог, който се опитва да стигне до нея, беше задържан от патрул. Тъй като цялото електричество е спряно, съпругът й Владимир моли две съседки да помогнат за раждането на бебето в техния тъмен, студен апартамент.

Анна, нейният съпруг и брат се крият в мазето на техния блок в Буча, на 30 км северозападно от Киев. Малкият град е видял едни от най-ожесточените битки с цели улици, превърнати в развалини от безмилостни обстрели. Бомби прекъсват електричеството и потапят скривалището им в тъмнина, докато те се мъчат да се стоплят, а температурите се понижават.

С наближаването на термина, Анна и Владимир се опитват да избягат с кола, но се отказват, когато разбират, че идва колона от руски танкове.
„След това решихме да останем в апартамента“, споделя Анна пред BBC. „Предпочитах да родя у дома, а не в прашно мазе. Имах затруднения с дишането, боляха ме белите дробове. Анна и Владимир осъзнават, че техните съседки Виктория Забродская и Ирина Язова са единствената им надежда. Успели да се свържат с гинеколог, който се съгласил да отиде, но така и не стигнал до апартамента, тъй като руски патрул го спрял и му счупил телефона.
Въпреки че Ирина има известен медицински опит, нито една от двете дами не е израждала бебе.

Жените разполагат само със светлина от свещи и замръзнала студена вода от бутилки. Анна започва да ражда на 7 март, докато апартаментът й се тресе от удара на бомби наблизо.

„Когато главата на бебето излезе, ние се уплашихме“, споделя 49-годишната Виктория. „Тя беше синя и не знаехме какво да правим. Тогава Ирина нежно обърна главата на бебето и тя се роди. Отначало не плака – започнахме да я удряме, а когато проплака, всички се развеселихме.“ Владимир избухва в сълзи, когато дъщеря му проплаква, на 8-ми март, деня на жената.

Два дни по-късно е договорен коридор за евакуация за Буча и семейството стига до Киев. „По пътя видяхме ужасни сцени“, споделя Анна. „Никога не съм мислил, че ще видя такива неща в реалния живот – само във филми. По пътя имаше мъртви тела.“

Надяваме се скоро войната да свъшри и младото семейство, както и всички ние, да можем да живеем спокоен живот.