Да ти липсва някой е лесно, защото това е частта, над която нямаме контрол. Случва се естествено, когато истински се обичаме и имаме връзка с човек. Когато имаме дълга история с този човек, е още по-вероятно това да се случи. Започваме да мислим за всичко извън това, което е реалността ни в момента, защото искаме да избягаме от онова, което чувстваме, когато започне да ни липсва.
Спомените могат да бъдат свързани с толкова много неща от нашия живот. Нямаме контрол върху спомените, които решават да изплуват за частица от секундата, което води до това, че ни липсва този човек. Постоянно си напомняме да не ни липсва, за да избегнем всичко, което ще предизвика това болезнено чувство. За съжаление, това то е неизбежно, когато спомените започнат да се възпроизвеждат в главата ни.
Започваме да мислим за различни сценарии, за това как нещата са могли да бъдат различни. Ами ако бяхме направили нещо различно? Всичко ли щеше да се промени? Проблемът с „какво ако“ е, че никога няма да получим наистина търсените отговори, защото не можем да насилваме или контролираме действията на другите. Няма начин да разберем как наистина се чувства човек или защо прави нещата, които прави. Всичко, което можем да направим, е да повярваме в това какви действия виждаме.
Трябва да вярваме, че има причина защо нещата се случват и защо някои не се. Помисли за това, сякаш Вселената прави това за теб, а не на теб. Колкото повече се фокусираме върху себе си и личното си израстване, толкова повече правим място за по-добри неща.
Може би този човек е някой, когото ще срещнем отново един ден или е някой, който е имал намерение да ни промени, за да се превърнем в по-добра версия на себе си, за която вероятно не сме знаели, че съществува. Единственият начин е да продължим напред и да повярваме, че след като сме на прав път, всичко и всички, които са били предназначени да бъдат в живота ни, естествено ще са там.
НАЗАД
