Здравей, скъпа моя!
Мисля, че е време да ти напиша това писмо. Мисля, че е време да ти припомня някои въпроси, които дълго време отказваше да си зададеш...
Помниш ли колко пъти избираше някой друг пред теб? Приятели, колеги, роднини... Себе си дори. Но не и теб.
Помниш ли, когато ти имаше важен повод, който да отпразнуваш, но той не беше до теб? Беше някъде другаде. С някой друг. Или сам със себе си. Но не и с теб.
Помниш ли, когато наистина имаше нужда от него? Но той не беше там. Не беше с теб .
Помниш ли, когато си намираше хиляди причини да не прекарва време с теб? Изникваха му спешни и не толкова спешни задачи. Предпочиташе да прави всичко друго, но не и да бъде с теб.
Помниш ли как лежеше на леглото, безсилна да станеш и чакаше да ти се обади, за да ти каже, че те обича, че му липсваш и че скоро ще се видите. Докато беше някъде другаде. С някой друг. А не с теб.
Помниш ли всичките му обещания? Помниш ли всичките пъти, в които ги наруши? Помниш ли колко пъти разби сърцето ти? Помниш ли колко пъти беше причина за сълзите ти?
Помниш ли, когато си мислеше, че ако си малко по-добра, ако не си тъжна толкова често, ако си по-секси, ако си по-...друга, той ще иска да бъде с теб?
Помниш ли как постепенно започна да забравяш какво е да имаш истинска връзка. Да получаваш истинска любов.
Знам, че сега те боли. Много те боли. Знам, че ти се иска да изтичаш обратно в ръцете му. Но не го прави. Защото нищо няма да се промени.
Не се примирявай с това да бъдеш нечия последна възможност. Не заслужаваш да протегне ръце към теб, едва когато е загубил всичко останало. Заслужаваш нещо повече. Заслужаваш да бъдеш обичана по начина, по който обичаш ти.
Знам, че би останала с него цял живот. Въпреки че разбива, отново и отново, сърцето ти. Но не забравяй:
Любовта не е само чувство. Тя е избор. Време е да избереш себе си. Време е да избереш бъдещето си.
Автор: Деа Вергара
НАЗАД
