В края на годината всички правим планове за новите неща, които искаме да ни се случат през следващата – къде искаме да отидем, какви искаме да бъдем, какво искаме да постигнем. Но преди да продължим с това, трябва да осъзнаем, че, за да дойде нещо ново ви живота ни, нещо старо трябва да си отиде. За да освободиш място за новите привички, трябва да се откажеш от старите. С други думи, ето кои са

нещата, от които трябва да се отървеш, преди да е изтекла 2016-та година

1. Пристрастяването

Няма значение за какво става дума. Може би е нуждата да поемаш нови и нови ангажименти, за да се чувстваш полезна. Може би е времето, в което сама ухажваш депресията си, пускайки си тъжни песни и извиквайки в ума си онова, което те е наранило. Може би е преяждането, когато си тъжна, ядосана, самотна... Освободи се от всичко това. Освободи себе си. За да тръгнеш по пътя към себе си.

2. Навикът да премълчаваш

Преглъщаш сълзите ти, когато ти се плаче, преглъщаш гнева си, преглъщаш обидата си. Преглъщаш своите чувства, за да не нараниш чувствата на някой друг. Страхуваш се да изкажеш ясно позицията си, за да не влезеш в конфликт с някой друг. Предпочиташ да мълчиш пред това да говориш, защото ти се струва, че ако заговориш, няма да можеш да спреш. И защото ти се струва, че зоната на комфорт, в която се намираш в момента, ще изчезне. Нека да изчезне. Трябва да изчезне. Спри да обръщаш гръб на сърцето си! Бъди честна към себе си! Заяви себе си!

3. Склонността да усложняваш нещата

Казват, че истинските неща в живота са простите неща. И е точно така. Макар често да го забравяме. Мислим твърде много, работим твърде много, тревожим се твърде много, планираме твърде много... И от толкова много неща ни остава твърде малко време да бъдем себе си и да се наслаждаваме на живота си. Спри с опитите да контролираш всичко. Позволи на ума си да почине. Позволи на душата си да почине. Животът се подрежда по най-добрия за теб начин. Просто му позволи да го направи...

4. Взаимоотношенията, която ти вредят

И тук не става дума само за връзката с мъжа, който те наранява. Тук става дума за всички онези хора, които крадат от енергията ти. Това са т.нар. приятелки с уж случайно изпуснати хапливи забележки. Това са познатите, с които си мислиш, че си длъжна да се виждаш, но с които сякаш говорите на различни езици и това те изтощава. Това са роднините, които не спират да се бъркат в работите ти. Това са всички онези хора, които те карат да се чувстваш виновна, когато казваш „Не” на тях, за да кажеш „Да” на себе си. Обърни им гръб, за да се обърнеш с лице към себе си...

5. Съжаленията за миналото и страхът от бъдещето

Спри да гледаш назад. Това, което е било, няма да се върне. И така трябва. Случило се е, за да те научи на нещо. Преживяла си го, преодоляла си го, макар и да не го осъзнаваш. Сега си по-силна, познаваш повече себе си, знаеш как по-добре да пазиш себе си. Затвори очи и се прости. С всичко онова, което е било преди.

Не се тревожи и за бъдещето. Не можеш да го предвидиш. А и не е нужно...
Нужно е само да живееш в настоящето. Да уловиш този миг. И всеки следващ. Нужно е само да бъдеш себе си – където и да си, с когото и да си (или да не си). Нужно е да отвориш очите си за богатствата в живота ти. Нужно е вярваш в себе си. И в това, което предстои...