Една сутрин, недалеч от сега, ще се събудиш с онова топло и уютно чувство дълбоко в себе си, това успокояващо усещане, че всичко е наред. Ще се чувстваш добре, обичана и сигурни във всичко онова, което си. Ще се почувстваш така, сякаш светът не е толкова страшен, колкото винаги си си мислила, че просто фактът, че си жива е повод за благодарност и радост. Цялото напрежение  от така уморените ти вече рамене ще изчезне и най-накрая ще може и да поемеш дъх сякаш за първи път.

И след всички тези притеснения, тревоги и болка, на които си била подложена месеци, дори години поред, най-накрая ще се почувстваш щастлива. Истински щастлива. Всички тези положителни и нови усещания първоначално ще те изненадат. Ще се чудиш дали са истински или просто сънуваш.

У теб ще се породят мисли от сорта като например дали това усещане ще е мимолетно, защото след всичките тези наранявания, през които си преминала, тези топли чувства ще ти се струват твърде хубави, за да бъдат истински. Но те са тук, за да останат. Тук са, защото най-накрая успя да се пребориш с трудностите и е време да започнеш да живеете живота си пълноценно. Най-вероятно дълго време си се чувствала наранена и с постоянна тъга в сърцето, но светът отново ще стане едно прекрасно място.

Ще успееш да загърбиш всички негативни емоции и да избереш нещо ново, ще гледаш на живота с един съвсем различен поглед. И когато това облекчение залее душата ти, когато тази доброта те обгърне, ще си спомниш, че това е щастието.

Когато настъпи тази сутрин, събуждането няма да бъде трудно. Няма да се страхуваш толкова много от днешния ден и започването му няма да ти се струва като предизвикателен подвиг. Няма да се налага да се преструваш, че се чувстваш добре или да си напомняш постоянно, че трябва да слагаш фалшива усмивка. От този ден нататък ще усещаш само емоции на удовлетвореност, на сигурност, че животът трябва да бъде именно такъв, че се намираш на правилното място и не трябва да искаш да бъдеш някой друг. Усещане за щастие, приключения и свобода. Няма да прекарваш дни или дори седмици в премисляне дали това, което имаш е най-доброто или пък дали сте достатъчно добри. Мнението на останалите хора ще стане все по-маловажно, защото дълбоко в себе си ще знаеш, че най-важното е какво мислиш ти за самата себе си.

Стигайки до тези нови разбирания ще ти помогне да прозреш, че умът ти си е играл игрички и си била обичана през цялото това време. Ще осъзнаеш, че нещата за които така силно си се тревожила, всъщност са нямали смисъл и че всичките страшни неща са били просто плод на въображението ти. Ще разбереш, че всъщност щастието винаги те е чакало някъде там, дори в моменти, в които сте виждали само и единствено тъмнина. Ще разберете, че любовта към себе си е най-важна и че трябва да се бориш само и единствено за себе си и за това всеки ден да ставаш една по-добра своя версия. И след като това се осъществи, ще осъзнaеш всъщност, че домът не е място, домът е вътре във всеки един от нас.

Ще усетиш съвършен мир с тялото и ума си, който преди никога не си. А когато приемаш тялото си напълно и го усещаш като дом, то тогава това ще се отрази и на мислите ти, които ще станат напълно чисти и най-накрая ще усетиш своето място на този свят. Няма да се срамуваш от различията си, а ще им се възхищаваш, вместо да се критикуваш непрестанно. А гледайки назад към планините, които си преместила, ще почувстваш изключителна гордост и удовлетвореност за това колко далеч си стигнала.

Най-вероятност на този етап мислиш, че това никога няма да се случи и че няма как да няма да намериш щастие. Че не си перфектна и че животът никога няма да ти даде своята усмивка. Мислиш, че си от този тип хора, които винаги трябва да се борят и да водят битки, за да получат минимално щастие. Усещаш, че няма да настъпи време, през което ще ти стане по-добре, а само че ще трябва да се бориш до края на живота си. Това е най-голямата грешка.

Ще стигнеш на това място и ще намериш щастието. Защото няма толкова много „утре“ на този свят, толкова изгреви и толкова нови начала. Ще стигнеш до място, където чувстваш, че си точно там, където трябва да бъдеш. Твоето минало няма нужда да диктува бъдещето ти. Само защото нещата са били трудни, не означава, че винаги ще са такива. И това, че не си била щастливи преди, не означава, че не можеш или няма да се радваш да вървиш напред. Позволи си да се чувстваш добре. Напомни си, че не е грешно да си позволиш да бъдеш щастлива.

Правилно е да искаме животът да е по-лесен, това не е слабост. Не е слабост, че искаш да обичаш живота си или себе си. Не е нужно непрекъснато да се бориш, за да доказваш своята стойност или себе си пред света. Имаш правото да избереш щастието. Имаш право да видиш светлината, дори да си се обградила само от тъмнина. Не е грешно това винаги да имаш надежда в себе си и да я поддържаш жива.

Знам, че животът понякога може да бъде много труден. Ще има моменти, в които ще се чувстваш напълно изморена от всичко и всички. Единственото нещо, което трябва да запомниш и да пазиш в сърцето си е това, че лошите времена не са вечни и че всичко е временно. Те сякаш прелитат покрай нас, карат ни да плачем, карат ни да се чувстваме уплашени и сами в тъмнината. Но запомни – абсолютно винаги минават. Тежките времена подобно на луната се показват, след което се скриват отново. А ти ще проправиш собствения си път през тъмнината.

Твоята история не е приключила, тя току-що започва. Единствено трябва да си сигурна, че винаги ще продължаваш напред и да си обещаеш да не се отказваш, когато стане трудно, защото може би точно тогава идват добрите времена. Не може да видим дъгата, без малко дъжд, нали така? Вярваш или не, ти се намираш точно там, където трябва да си, а животът ти ще бъде прекрасен. Затова се дръж здраво и всичко това ще дойде.