Това е за теб.
Това е за теб в дните, в които не разпознаваш колко заслужаваш добри неща в живота си. Това е за теб в дните, в които без значение какво правиш или колко се опитваш, винаги мислиш, че не стигаш до никъде. Това е за теб в дните, в които се чувстваш безполезна... защото определено не си.
В онези трудни дни не забравяй, че правиш най-доброто, което можеш, и размишлявай върху нещата, които можеш и трябва да контролираш. Трябва да измериш и да вземеш под внимание това, което раздаваш на другите – твоите любов, време и енергия, защото тези неща са основна част от това, което си. Даваш ли твърде много от себе си на хора, които не го заслужават? Даваш ли твърде много от себе си на хора, които не ти отвръщат? Или хора, които не разбират истински стойността ти? И най-важното, позволяваш ли начинът, по който хората се отнасят към теб, да определи стойността ти? Позволяваш ли възгледите им за теб да променят начина, по който гледаш на себе си?
Наистина се надявам, че не. Всички знаем, че единственият човек, на когото някога трябва да бъде позволено да определя стойността ти, си ти. Нито мъжът, който ти е разбил сърцето, нито жената, която не ти се е обадила, нито човекът, който те е интервюирал и не те е наел, нито приятелят, който се държи с теб зле. ТИ. Край на историята.
На хората, които разбиват сърцето ти, държат се зле или постоянно не те уважават? Тръгни си. Дори и да боли, дори ако плачеш няколко седмици, за да преодолееш болката, дори ако трябва да върнеш парчетата от себе си, които са били счупени от нараняването им. Върви си, защото това наистина е тяхна загуба. Освен факта, че не искаш някой в живота си, който да не вижда стойността, която допринасяш, или всичко, което можеш да предложиш. Искаш някой, който винаги вижда как блестиш, някой, който оценява твоите странности и уникални черти и никога не би се опитал да те накара да се чувстваш зле заради тях. Не искаш някой, който измерва стойността ти по собствените си прецакани стандарти, или някой, който е решил, че не си заслужаваш основно уважение.
Ти определяш стойността си, като определяш стандарта на начина, по който позволяваш на хората да се отнасят с теб. Ти определяш стойността си по това как реагираш, когато хората те нараняват и се отнасят зле с теб. Ти определяш стойността си по избора, който правиш, когато вървиш напред, въпреки лошите неща, които може да са ти се случили, въпреки препятствията по пътя ти, върху които не си имала абсолютно никакъв контрол. И ти определяш стойността си по това как се бориш през трудните времена и процъфтяваш в добрите.
Така че спри да позволяваш на други хора да променят начина, по който виждаш себе си. Спри да приемаш лошите неща от тях. Спри да се задоволяваш с трохи. Изисквай това, което знаеш, че си струва, и го следвай, а ако хората не се отнасят с теб така, както заслужаваш да се отнасят с теб, пусни ги. Защо някога би понижила стандартите си за някой, който по време на собственото си нарцистично пътуване с власт се опитва да те накара да приемеш по-малко? Никой не иска да бъде по-малко. Никой не иска посредственост. И ако вярваш, че струваш повече от това, тогава, по дяволите, по-добре не се съгласявай или не го приемай. Посредствеността е оправдание за мързел. Това е оправдание да не се опитваш, никога да не полагаш усилия, за да бъдеш безхарактерен. Искаш ли такъв живот? По дяволите, не. Никой не иска.
Уважавай се достатъчно, за да пуснеш някого, който не вижда стойността ти и се отнася към теб по съответния начин. Ти си тази, която винаги трябва да започва и завършва деня със себе си. Помисли за момент - когато мислим да правим нещата, които ни носят радост, нещата, които ни карат да се чувстваме изпълнени, нещата, които ни карат да се гордеем, имаме силата да разочароваме или да се зарадваме. Тази отговорност е наша и само наша. Същото е и с нашата стойност. Имаме силата да увеличим или намалим стойността си. И това е сила, която никога не трябва да се дава на друг човек. Защото ти си достатъчна... повече от достатъчна. И си струваш.
НАЗАД
