Почти всички имаме изградена представа за това какъв трябва да е нашият партньор и каква трябва да е връзката ни. И за съжаление, най-често именно тези представи са това, което слага край на връзката. Защото и най-силната любов трудно ще устои на вечната борба с онова гласче в главата ни, което ни казва, че нещата трябва да бъдат такива, каквито ги виждаме, иначе не са истински. А истинската любов е всичко друго, но не и това, което ние проектираме предварително в главата си. Истинската любов е всичко друго, но не и нашите "сценарии". Истинската любов е всичко друго, но не и заблудите, в които сме започнали да вярваме...
Петте заблуди на нас, жените, които провалят връзките ни
1. Партньорът ни ще разбира как се чувстваме, дори и без думи
Това е една от най-честите заблуди при нас, жените. Вярваме, че истинският партньор е този, който ще "чете между редовете", който ще предусеща емоциите ни, който ще разбира какво се крие в мълчанието ни. А това е невъзможно. За когото и да било. Всъщност, истинският партньор е този, който чува това, което му казваме, и се съобразява с него. Другото е просто игра на досещане, която уморява и двете страни.
2. Няма да се караме.
Жените имаме склонността да живеем в измислен свят, повлиян от любовните романи и филмите с хепи енд. Вярваме, че, когато срещнем Любовта, всички разногласия ще изчезнат. Че никога и за нищо няма да се караме с човека, на когото сме дали сърцето си. Но действителността е съвсем различна. Просто защото неслучайно е казано: "В спора се ражда истината". Няма как да опознаеш истински другия (и себе си), ако не влизаш в спор с него, ако гледните ви точки не се препречват... и ако именно в този спор намирате моста помежду си.
3. Tрябва да сме неразделни.
Представяме си, че, щом намерим този, когото да обичаме и който да ни обича, всъщност ще ме намерили човек, който ще иска да е непрекъснато с нас. А истината е, че за да е успешна връзката, всеки от двамата трябва да има време за себе си. Време, в което да презарежда батериите си така. Време да се погрижи за покоя в сърцето си. Трябва да спрем да бягаме от това да сме сами. И да не се сърдим, когато другият иска да остане за малко сам. Защото само тогава, когато двамата се чувствам добре в собствената си компания, те истински и осъзнато са способни да изберат да бъдат във връзка с другия.
4. Ще си приличаме във всичко.
Поредната голяма заблуда. Вярваме, че да открием Любовта, значи да открием продължението на себе си. Вярваме, че той ще обича да прави нещата, които ние обичаме да правим. Че ще има същите интереси като нас. Че ще бъде същият като нас. А истинската връзка се гради тогава, когато научавате един от друг нови неща - за себе си и за света.
5. Истинската любов не изисква усилия.
Тази невярна идея до голяма степен обобщава в себе си предишните. Вярваме, че щом сме го срещнали, няма да ни се налага да се справяме с трудности в общуването - ще се разбираме без думи, няма да имаме разногласия, каквото и да правим заедно, ще ни харесва... С други думи, няма да се налага да полага усилия. А без усилия не може да се изгради нищо истинско, нищо трайно. Усилията, и то ежедневните усилия, са неразделна част от връзката. Да показваш, че те е грижа. Да показваш, че егото ти не е по-важно от любовта. Да показваш всичко това и толкова много други неща... Просто да показваш, че си тук. И ще бъдеш тук. Просто защото обичаш...
НАЗАД
