Писна ми от тебе, тебе и тебе!

Извинявай, кой беше ти?

А, да, сетих се, ти беше създанието, което влезе неканено в живота ми и реши, че ще остане там. Ти беше човечето, което реши, че може да ме разиграва и да ми казва как да живея и защо.

Защо те търпях ли? И до ден днешен си се чудя сама. Грешката безспорно е моя. Аз ти позволих да останеш при мен и мълчах всеки път, когато ми налагаше мнението си за живота.

Е, стига вече. Писна ми. Ти си поредният, който си мисли, че е господар на света и хората като цяло. Ти си онзи, който реши, че може да се разпорежда с всичко в чуждия живот. Ти си човекът, който смята, че неговото мнение е единственото, което има значение.

Знаеш ли, че твоите себеподобни често са попадали в полезрението и в живота ми, независимо за какъв период от време. Знаеш ли, че високата ти самооценка и безпочвено високо самочувствие са причина за страданието на много интелигентни хора, които са прекалено възпитани, за да ти кажат, че навлизаш в личното им пространство. 

Е, кой беше ти и защо реши, че моят живот ти принадлежи?! Ти си онзи никой, за който не искам повече да мисля. Ти си онова "нещо", което вече не искам да срещам. 

Вече знам как да се държа с хора като теб и дори чакам с нетърпение отново някой като теб да се изпречи на пътя ми, за да го поставя на мястото му.

Писна ми от тебе, тебе и тебе! И днес вече съм достатъчно уверена и силна, за да ти кажа да се махнеш от живота ми! Довиждане и се надявам повече да не се срещнем!