По броя на приятелите ни на 20 години и по качеството на личните отношения с тях на 30 години, можем да предскажем доколко успешни ще бъдем към средата на живота си.
Психолозите Черил Кармайкъл и Пол Дуберщайн от Университета Рочестър в САЩ интервюирали повече от сто бивши студенти, които през 1970 год. са взели участие в изследване за социалните взаимодействия. В това проучване 222 младежи на възраст между 20 и 30 години си водели дневници, в които те оценявали ежедневните си взаимоотношения с хората, по такива параметри като емоционална близост и приятни или неприятни впечатления от общуването.
Учените задават въпроси на 133 от тях, свързани с тяхното психологическо благополучие (засягайки теми като самотата и депресията) и качеството на техните взаимоотношения с приятелите. Оказало се, че благоприятното психологическо състояние в средна възраст било свързано с количеството приятели на 20 години и качеството на приятелските отношения на 30. В същото време големият брой приятели от 30 години съвпадал с малко по-лоши нива на психологическо благополучие на 50. Авторите предполагат, че необходимостта да се поддържа голяма мрежа от социални връзки в тази възраст може да възпрепятства развитието на значимите взаимоотношения с по-близките хора. Трябва да се отбележи, че не всички, които са водели активен социален живот на 20 години, са успели да изградят близки и значими приятелски отношения на 30 години.
"В младостта си ние изучаваме и опознаваме света, опитвайки се да се съберем максимум информация - по-специално ние общуваме с голям брой хора. Когато вече сме на 30, нашите цели се променят, социалният кръг се свива, ние отделяме по-голямо внимание на всеки човек от този кръг и изграждаме по-значими взаимоотношения"- казва Пол Дуберщайн.
Авторите смятат, че в младежките години активното социално взаимодействие ни позволява да усвоим различни умения и навици, които са ни от полза в бъдеще и също така ни помагат да разбираме себе си по-добре. "На тази възраст се срещаме с хора от различни среди, чиито възгледи и ценности могат да се различават от нашите и ние се учим да намираме общ език, въпреки различията и разногласията" - добавя Черил Кармайкъл.
Автор: Николай Протсенко
НАЗАД
