Възрастен дърводелец се бил уморил от работата си и вече бил готов да се пенсионира. Споделил със своя работодател за плановете си да напусне бизнес със строежи на къщи,за да се отдаде на спокоен живот с жена си и да се наслаждава на вече увеличилата се фамилия. Разбира се, щял да му липсва чекът, който получавал в края на всяка седмица, но желанието му да се пенсионира било по-силно от всичко.

Неговият работодател наистина съжалявал, че губи добър работник, но уважил желанието му. Помолил го за една последна професионална услуга – да построи още една къща. Майсторът се съгласил, но с течение на времето се видяло, че вече не чувства работата със сърцето си! Той дори прибягнал до използването на материали със съмнително качество и крайният резултат бил доста плачевен – никога не бил строил по-калпава постройка. Тъжен начин да завършиш една добра кариера!

Когато къщата била завършена, собственикът на бизнеса дошъл да види какво е направено. Обиколил цялата къща, след това подал ключа на дърводелеца и му казал:

- Тази къща е за теб. През годините заедно с теб свършихме прекрасна работа. Изключително ми е тъжно да се разделим, но уважавам твоите желания! Затова искам да ти подаря тази къща в знак на уважение и признателност!

Майсторът бил напълно объркан и шокиран! Той не очаквал това! Същевременно изпитвал и огромен срам. Ако знаел, че строи собствената си къща, той би я построил по напълно различен начин!

Същото е и с всички нас! Ден след ден ние строим живота си, често не давайки най-доброто от себе си за строежа. След това шокирани осъзнаваме, че трябва да живеем в къщата, която ние сме си построили! И ако можехме да я започнем от начало, със сигурност бихме я построили по напълно различен начин! Но няма връщане назад. Всички ние сме майсторите-дърводелци и всеки ден ковем пирони, поставяме дъски или издигаме стени! Някой беше казал: Животът е проект „Направи си сам!“

Нашето отношение и изборът, който правим днес ни помагат да построим „къщата“, в която ще живеем утре. Затова нека внимаваме как строим!….И да го правим мъдро!