Вероятно на всеки от нас, ако не ежедневно, то поне веднъж , му се е наложило да се вози на Софийското метро. Спестява много време, в сравнение с движението с автомобил или друг градски транспорт по столичните булеварди, но пък в пиковите часове е един малък ад – около вас прелитат всякакви хора - забързани, изнервени, блъскат ви, опират се или по-лошо – отъркват се във вас в мотрисата, други пък са толкова изморени, че изцяло се облягат върху ви и докато притеснено държите чантата си възможно най-близко до себе си, търсите къде да се подпрете или да се хванете, за да не залитнете на следващата спирка, група тинейджъри не спират да навикват зад гърба ви, смеят се с цяло гърло, а възрастни хора пуфтят и си дърдорят възмутено под носа, че няма къде да седнат... претъпкано, шумно, изнервящо – 15 минутно преживяване, което може да бъде „обагрено” от куп различни случки и срещи с разнородни хора.
Представете си сега, че се возите в Софийското метро точно в един от тези „претъпкани” с хора и напрежение моменти. Изморени сте и забелязвате, че близо до вас се освобождава място. Тъкмо понечвате да седнете, когато забелязвате, че друг човек също се придвижва към желаното място.
Какво ще направите?
1. Как какво? Сядам веднага!
2. Започвам да се колебая дали да седна, оглеждам се наоколо, чудейки се какво да предприема...
3. Оставям другия човек да седне... мога да постоя още малко прав/а
4. Сменям вагона, може да намеря друго свободно място
Метрото може и не винаги да е най-приятният начин за придвижване от една точка до друга, но понякога е единственият вариант, ако искате да стигнете навреме. Не ви остава нищо друго, освен да се качите и да видите с какво ще ви изненада съдбата този път. В този случай ще съпоставим случката ви във вагона със среща с непознат/а. Не винаги е лесно да вземете друго решение, след като вече сте направили крачка към избраното място... или човек. Да кажем, че някой ваш близък приятел е решил да ви запознае с някого, за когото е сметнал, че идеално ще си паснете – едва ли не ще бъдете перфектната двойка. Но след първата ви среща вие не сте на същото мнение. Съответно за втора не искате и да чувате. Какво ще направите и ще отклоните ли поканата в този случай? Как ще реагирате в друга подобна ситуация?
Ще отстоявате ли себе си и решенията си или ще търсите начини и варианти всички да са доволни?
За КОГО ЖИВЕЕТЕ?
Ето и вашата реакция:
1. Как какво? Сядам веднага!
Браво на вас! Знаете какво искате и още по-важното – знаете какво не искате! Вероятно сте натрупали достатъчно опит, който ви е научил, че най-важният човек във вашия живот сте вие самите, съответно вашите нужди и желания са поставени на непоклатимото първо място, когато се наложи да взимате каквито и да е решения. Не се измъчвате от това, как вашите действия ще повлияят на другите, все пак не те, а вие ще живеете с последствията от собствените си постъпки. Често се случва да нараните някого по пътя си, но максимата която следвате в живота си е: по-добре те да страдат, отколкото аз.
2. Започвам да се колебая дали да седна, оглеждам се наоколо, чудейки се какво да предприема...
Изключително внимателни сте, притеснявате се за всички около вас, дори за непознатите. Не искате да нараните ничии чувства, затова трудно взимате решение и в една толкова ясна ситуация сте склонни да пренебрегнете собствените си желания или да отлагате неизбежното във времето. Премисляте дълго – искате да сте проучили всички гледни точки, преди да съобщите заветното си решение. Осъзнайте се! Съветът ни е да се научите да бъдете категорични: вземете решение на база какъв резултат искате да получите, а не какво би било най-удобно и за вас, и за другите. Все пак от това зависи вашият живот. Не си губете времето да мислите как да угодите на всички с действията си, не подценявайте силата и у другите хора – те ще се оправят, а в най-лошия случай ще ги дарите с нещо безценно - полезен опит!
3. Оставям другия човек да седне... мога да постоя още малко прав/а
Много се влияете от чуждото мнение. Стремите се да се харесате на всички, не смеете да заявите себе си и нуждите си, защото се притеснявате да не срещнете неодобрението на околните или още по-зле: да ви отхвърлят или да ви сметнат за лоши хора. Заради тази ваша слабост, често се случва така, че живеете чужд живот, возите се в личния си автомобил, но шофьорът не сте вие... Да, хората ви харесват, казват за вас, че имате благ характер, много сте гъвкави, добронамерени, с вас се живее леко... Но какво всъщност се крие зад всичките тези характеристики? Една дума – безхарактерност! Спрете да отстъпвате пред нуждите и желанията на другите, вие не сте по-малко важни от тях! Изправете се и смело отстоявайте позициите си.
4. Сменям вагона, може да намеря друго свободно място
Толкова се притеснявате да заявите нуждите и желанията си, че сте се отказали да говорите, още преди да ви попитат за мнението ви. Среща с непознат? В никакъв случай! Навсякъде виждате предупредителни знаци, крещящи „Внимание, опасност”. Буквално с двата крака сте скочили на спирачката и планирате път за бягство, още преди да сте видели накъде отивате. Съветът ни е: рискувайте повече, не се знае какво се крие зад ъгъла на тъмната уличка – може би само на едно „Да” разстояние ви чака безмерно щастие и красив живот. Все пак дори от най-лошото решение, можете да получите много – ще калите характера си и ще натрупате полезен опит. Не се страхувайте - живейте!
НАЗАД
