За мечтата отново да прегърнеш децата си: Историята на един баща, който най-после МОЖЕ да направи това

Има моменти, които оставят незабравима следа в живота ни. Днес ще ви разкажем историята на Феликс Гретарсон, чиито ръце са ампутирани от раменете надолу, за да бъде спасен живота му. За съжаление, лекарите не дават надежда, че е възможно да се намери донор. Но едно телефонно обаждане променя живота му завинаги...

Любовта и надеждата са мощни сили, способни да преодолеят всякакви бариери. Ще се радваме да прочетете тази история за човек, преминал през възходи и падения по пътя си към успеха и да видите как изглежда животът му днес.

Всичко започва с тежки времена, които научават Феликс на отговорност

Феликс е исландски електротехник, който на 25-годишна възраст губи и двете си ръце при инцидент с високо напрежение. Изведнъж той се превърща от способен млад мъж в непродуктивен човек. По това време е женен и има две дъщери. 

"Вече дори не можех да държа малките си момиченца. Не можех да се храня или да спазвам лична хигиена", споделя той за най-ужасния период в своя живот.

Съпругата му не спира да го подкрепя

Феликс има късмета да има приятели и семейство, които го подкрепят безрезервно. Когато го виждат след инцидента, те са меко казано ужасени. А той - съкрушен. Има нужда от чернодробна трансплантация, но тогавашният му начин на живот го прави неподходящ за такава. Точно това е и преломна точка и той стига до извода, че не страда от нараняването си, а от неспособността да приеме трагедията. Тогава всичко се променя! След близо година осъзнаване на ситуацията, той започва лечение през 20001 г. За съжаление, то се проваля и по-късно същата година му правят втора трансплантация на черен дроб.

Трансплантираните ръце и рамене тежат почти колкото 2-те крила на птица

За тази промяна Феликс споделя:

"Първото впечатление и усещане беше малко странно, но тежестта, която почувствах, бе сякаш имам 2 камиона, паркирани на всяко рамо, и това обзе всичките ми сетива. След това се адаптирах много бързо към ръцете и ги почувствах като свои. С времето започвах да свиквам все повече и повече. Сега цветът им е същият като на останалата част от тялото ми."

След непрекъснати усилия и борба резултатът е налице

Неговата история е истински вдъхновяваща, тъй като показва на всички ни, че можеш да успееш, независимо колко тежки са проблемите ти. Феликс споделя: "Никога не се отказвайте от мечтите си, това, че нещо не е направено, означава само, че все още не е направено."

Днес той води семинари за ефективна комуникация и емоционално здраве. След 23 години без прегръдки, той най-после може да прегърне дъщерите и внуците си. "Най-накрая успях да прегърна дъщерите си, а сега и внуците, с които ме дариха".