Трупаме приятелства от училище, от квартала, 

от преди десет години, от вчера...

А после времето отсява в най-ситното сито

и остават само няколко, които се събират в шепата ни.

Тези, които не се изплашиха от най-страшния ни образ,

и които биха скочили след нас в най-дълбокия ров, за да ни извадят от там.

За тези приятели, побрани в шепата,

си струва да разпилееш останалите!

 

Неизвестен автор