Ако се задържате на малките парченца и съдите по тях, никога няма да видите цялата ситуация. Ако превърнете съденето в навик, спирате да растете и да се развивате. Разсъждението всъщност е застиналото състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото приема развитието като нещо неуютно и рисковано. Но в действителност това пътуване никога не свършва. Когато един път свърши, започва друг.

Когато една врата се затвори, се отваря нова. Когато си мислите, че вече сте достигнали върха, разбирате, че пред вас са се открили нови висини. Животът е един безкраен път. А смелият дух се интересува не от крайния резултат на пътуването, а от неговото съдържание.

Защото същността е в това да израстваш, изживявайки пълноценно всеки миг!

Лао Дзъ