Има нещо изключително приятно в женската енергия. В енергията на жени, които са целенасочени, отдадени, устремени. В жени, които знаят какво искат и колко ще им коства, за да го получат, но въпреки това не се отказват, а продължават още по-стремглаво. Има нещо вълшебно в енергията на жени, които са мъже в главата и жени в сърцата, действията си, живеенето си. Които знаят кога да покажат сила, кога смелост, но най-вече нежност. Знаят кога да чакат, колко да чакат и кого да чакат. Неизмерима е енергията на такива жени и как те ми действат. Как ме провокират да искам да бъда като тях, да бъда с тях. Прекрасни са. Съдържат някаква блуждаеща, неоткрита вселена - обградена от непробиваема логика. Всичко при тях е точно и ясно. Без недомлъкви, без неспазени обещания и думи хвърлени на вятъра. Наричат ги мъжки момичета. А те са просто жени, които знаят как да бъдат жени. Не малки лигли, които непрекъснато имат нужда от вниманието и одобрението на някого другиго. Жени, които са спечелили мястото си и това не ги кара да си мислят, че трябва да спрат да се борят за него и да доказват, че то им принадлежи.

Харесвам такива жени. Жени, които знаят как да бъдат опора и сила на мъжа, а в същото време да целуват бавно, ненаситно, крехко.

Жени - порцелан, жени - коприна, сатен, с диамант в средата си.

 

Автор: Силвия Крумова