Ти знаеш ли как се обича разбита жена,
в която сърцето е рана до рана ?
Която е газила толкова дълго в калта,
че трудно ще вярва в щастлива Осанна.
Ти знаеш ли как се обича силна жена,
която е носила мъж на гърба си ?
И вила до кръв като куче сама.
И сривала хиляди пъти света си.
Ти знаеш ли колко любов ѝ е нужна,
да могат очите ѝ пак да се смеят
И как се изтрива усмивката тъжна,
и палят очи, които пустеят.
Не можеш със малко да имаш такава.
Защото тя твърде е... твърде голяма.
След всичките болки, тя обич не дава,
когато в сърцето ти огънят няма.
Ще мине през теб като нежна стихия,
до дъното всичко във тебе ще види.
Не я ли засищаш със обич, да пие,
безмълвна и тиха, от теб ще си иде...
След нея остава в душата ти яма,
която с друга не можеш ти да запълниш.
И болката в теб, че вече я няма.
Че малко си дал - смеха ѝ да върнеш...
Автор: Валентина Цвяткова
НАЗАД
