Хората, които обичат живота, живеят по различен начин. Щастието е субективно тълкуване на възприятието. Разбира се, това, което ние възприемаме, не винаги зависи от избора ни – животът често хвърля разни неща на пътя ни.

Въпреки това през повечето време ние попадаме в съответни ситуации заради собствените си действия и решения. Това е начинът, по който живеем живота си и който до голяма степен е решаващ за това дали ще бъдем щастливи или не.

На вашето внимание представяме тайните на щастливите хора:

Те не се опитват да се харесат на другите, главно защото не им пука за мнението им.

Те харесват себе си и това е най-важното. Може да ги харесате. Може да ги мразите. Няма значение какво внимание им обръщате, те не правят разлика.

Те правят това, което правят, защото така са решили. Не се опитват да спечелят вашето одобрение и не се борят за място в компанията ви. Те не искат да са част от екипа ви – самите те са екип. Живеят така, както им е удобно и ако ги харесвате такива, каквито са – добре, ако не... така да бъде.

Те правят разни неща, защото искат, не защото вярват, че трябва да ги направят.

Те не вярват, че са длъжни да направят нещо. Всичко друго освен смъртта е решение, последвано от преднамерено действие. Ако правят нещо, отиват някъде, участват в нещо, то е само защото го искат.

Никой не може да ги принуди или подмами да направят нещо, те ценят най-много собственото си мнение. Вършат това, което според тях е правилно, и не си правят труда да питат за позволение.

Те обичат приятелите си, но не разчитат на тях.

Приятелите са сложно нещо, защото не са наистина ваши, нали? Вие не ги притежавате. Те са хора със собствени желания и нужди, хора, които винаги ще поставят себе си пред вас и вашите цели. Страхотно е да имаш приятели, но ако разчиташ прекалено много на тях, ще се разочароваш.

Тези, които живеят щастлив живот, имат много близки приятели, но пазят и своята независимост, за да избегнат тези моменти. Липсата на независимост и прекомерното доверие често съсипват приятелства, както и всички връзки.

Когато ги попитате с какво се занимават, те няма да ви разясняват каква е работата им.

Те ще ви разкажат за нещата, които правят с живота си – местата, които са посетили, и тези, които планират да посетят; проектите, които стартират, за проблемите, с чието разрешаване се борят, и за общностите, с които работят във връзка с тези проблеми.

Когато ги попитате какво правят, те ще ви говорят за живота си, не за работата, която вършат, за да плащат за живота, който искат да имат един ден. Живеем живота си, независимо дали приемаме или пренебрегваме фактите. Начинът, по който живеем, определя колко щастливи сме всъщност.

Когато ги попитате къде живеят, те казват „В настоящето...”

Щастливите хора са склонни да се движат. Може би защото пътуването облекчава душата или защото прекаленото застояване на едно място ги отегчава. Може би, защото обичат да се срещат с нови хора и да изживяват непознати неща, или защото не са намерили точното място, където да се установят. Тези хора виждат света като свой дом – не отделен град или държава. Ако ги попитате къде живеят, в отговор те ще посочат земята.

Те имат собствени философии и собствена религия, която създават и чрез която живеят.

Не се нуждаем от книга, която да ни каже как да живеем живота си. Можем да го правим по каквато философия си искаме – толкова дълго, колкото можем да откриваме истините, които ни удовлетворяват. Щастливите хора имат силно чувство за добро и лошо и са свои собсвени съдии.

Те възприемат непостоянството си.

Те знаят, че са смъртни и че това съпътства всяка тяхна стъпка. Смъртта е неизбежна и няма начин да си спестим този факт.

Щастливите хора обаче, не се страхуват от смъртта. Те не се опитват да я избегнат, а я виждат като неизбежност, която е част от живота, и предпочитат да живеят своя, поставяйки собствени условия. Те може и да не са в състояние да контролират смъртта, но със сигурност могат да са господари на собствения си живот.

Те виждат света като театър, а ума си – като негов диригент.

Те не вярват, че съществува само една единствена реалност, на която се базира света. Те смятат себе си за организатори на своята собствена действителност. Те вярват, че имат пълен контрол над това как интерпретират това, което възприемат. Виждат света по начин, който те самите избират, защото разбират силата и уменията си. Ние всички живеем в реалността на своята собствена разработка. Някои от нас просто изграждат по-добри реалности от други.

Те живеят в настоящето, но мечтаят за бъдещето.

Щастливите хора имат мечти, надежни и цели. Имат желания и стремежи, но не си позволяват да се изгубят в тях.

Не можеш да живееш живота си и да не правиш нищо друго освен да се взираш в бъдещето, защото ще пропуснат единственото време, в което нещата са важни и съществуват – настоящето. Този непосредствен момент е единственият, който можеш наистина да изживееш. Останалото е просто една илюзия.

 

Те не се стремят да променят другите, а да се научат да се справят с тях по подходящия начин.

Отделянето на енергия за промяна на околните е чиста загуба. Хората се променят по собствено желание. Те сами трябва да вземат такова решение, а това се случва във времето – на сила нищо не става.

Ето защо вместо да се опитвате да променяте другите, вложете енергията си в нещо по-добро – научете се да се „справяте” с хората такива, каквито са, за да получит желаните резултати накрая. Ако не можете да ги промените, ги насочете към това, което искате да направят. В противен случай, просто ги оставете.