Толкова лесно и често се случва да попаднем в този капан – да сравняваме всичко, което имаме, което правим и което сме, с това на останалите хора. Било то сравняването на външния ни вид, на работата ни, на родителските ни способности, на спортните ни постижения и дори уменията ни при паркиране. Ето и нашите 10 кратки причини, заради които е по-добре да не се сравняваме за всичко и с всеки:

1. Това е безсмислено

Винаги ще има някой, който в даден аспект от своя живот да е по-добре от нас - материално, социално, духовно. Без значение колко добре се справяме и ние самите. Така че сравненията са абсолютно безсмислени.

2. Отнасяме се несправедливо към себе си

По-често сравняваме нашите слабости със силните страни на другите? А колко често правим обратното? - Почти никога.

3. Оставяме се да бъдем заслепени

И то само чрез повърхностен поглед върху неща, които обикновено крият дълбоко в себе си не толкова голямо и пълноценно щастие, колкото ние сме склонни да видим. Трудно и неправилно би било да съдим хората само по усмивката им, която доста успешно може просто да създава привидното им щастливо поведение.

4. Игнорираме това, което сме. Тук и сега!

В активния ни стремеж да се сравняваме за всичко и с всички, става трудно да оценим това, което ни предоставя точно този Момент – като опит, усъвършенстване и познания.

5. Лошо настроение

Намръщени и недоволни, че нещата не ни се получават така, както при някой друг = лошо настроение.

6. Обезличаване

Който живее с нагласата, че успехите му неизменно трябва да се сравняват с тези на другите, пренебрегва своята уникалност - потиска нейното многостранно възможно развитие и проявяване.

7. Допълнителен стрес

Непрестанното „вглеждане в паничката на другите”, означава непрестанна конкуренция – а конкуренцията означава напрежение и стрес.

8. Очакваме своя неуспех

Забравяме факта, че повечето успели хора са започнали от нулата или така да се каже само със своя голяма мечта и още по-голямо желание за осъществяването й. И заради това често предвиждаме бъдещия провал на нашите мечти, без дори да сме опитали и да сме се борили за тях. 

9. Действаме неразумно

Животът не е състезание! И който се сравнява с обкръжението си или с целия свят, игнорира това основно правило за щастлив и позитивен живот.

10. Пропиляваме живота си

Всички ние се раждаме еднакви. Смисълът е да си отидем достойно, да направим света дори и с една малка идея по-приятен и по-добър. И то с помощта на нашите индивидуални качества, които наставляват постъпките в живота ни и ни провокират да бъдем най-доброто, което можем да бъдем. А опитите ни да „догоним” останалите, събуждат по-скоро само завистта, злобата и всички онези лоши черти, които ни правят всичко друго, но не и добронамерени и състрадателни личности.