За първи път попаднах на тази впечатляваща книга преди две години. Оттогава често се обръщам към нея. Разлиствам страниците й и препрочитам любимите си пасажи. Зареждат ме. Вдъхват ми оптимизъм. И воля. Карат ме да почувствам прилив на решителност и сила. Мотивират ме...
Затова реших да ги споделя с вас.
Пожелавам ви вдъхновено четене... и вдъхновен живот!
1. "Никога не съжалявай за миналото, а го приеми като учител, защото то е точно това... Няма нищо лошо в това да правиш грешки. Грешките са част от живота и са от основно значение за растежа. Както гласи една мъдрост: „Щастието идва чрез добрата преценка, добрата преценка идва чрез опита, а опитът идва чрез лошата преценка“... Учителите от Изтока казват, че всяка стрела, която се забива в центъра на мишената, е резултат от сто несполучливи изстрела... Никога не се страхувай от неуспех. Неуспехът е твой приятел."
Склонни сме да се вторачваме в неуспехите си. Да ги преекспонираме. Да се окичваме с тях като с медали на черна слава. Превръщаме ги в емблеми на самите себе си. В граници, отвъд които вярваме, че нямаме сили да преминем. Оглеждаме се в тях като в огледало. Но не си даваме сметка, че огледалото е изкривено. И че образът, който виждаме, също е изкривен. Не си даваме сметка, че това не сме ние. Това е преобърнатата ни представа за самите нас...
Трябва да се научим да виждаме отново себе си. Отвъд миналото. Отвъд грешките. Отвъд разочарованията. Трябва да се научим отново да се вслушваме в сърцето си. Да се вглеждаме в очите си. Там е скрита истината. За нас самите. За волята ни. За вярата ни. За мечтите ни. За бъдещето, което ни принадлежи.
2. "Ние не можем да управляваме времето, пътното движение или настроението на хората около нас. Но със сигурност можем да управляваме отношението си към тези събития. Ние всички имаме силата да определим за какво да мислим във всеки даден момент... Външният ти свят отразява състоянието на вътрешния ти свят. Като контролираш мислите и реакциите си към събитията в своя живот, започваш да контролираш съдбата си."
Колкото по-рано осъзнаем, че ние носим отговорност за начина, по който ИЗБИРАМЕ да се чувстваме, толкова по-бързо животът ни ще се промени. Към по-добро. Ще спрем да обвиняваме събитията и хората около себе си. Ще спрем да сме изпълнени с негодувание. Ще спрем да се чувстваме безпомощни жертви на обстоятелствата. Ще започнем да градим сами съдбата си. Защото е вярно, че не можеш да промениш останалите, но можеш да промениш СЕБЕ СИ. Не забравяй, ти си човекът, с когото ще прекараш целия си живот. И от теб зависи каква енергия ще излъчва същият този човек. От теб зависи дали ще проклина дъжда, или ще се търси с поглед дъгата...
3. "Дори болката може да бъде прекрасен учител... За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина?... Всяко събитие ти предлага уроци. Тези малки уроци подхранват вътрешния и външния ти растеж. Без тях ще си останеш завинаги на същото място...Повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания... Помни: природните закони гарантират, че ако една врата се затвори, винаги се отваря друга."
Когато болката за пореден път ни събори на земята, ни се струва, че никога няма да се изправим отново. Че крилата ни са завинаги прекършени. Заедно с духа ни. Но истината е, че раните заздравяват. И счупеното зараства. Просто трябва да бъдем достатъчно търпеливи. И прозорливи. За да видим, че болката ни е калила, направила ни е по-мъдри, по-устойчиви, по-силни. Доближила ни е още повече до самите себе си. Помогнала ни е да осъзнаем, че притежаваме воля, че носим в сърцата си решимост, че в душите ни е жива вярата. Вярата в утрешния по-добър ден. Вярата в живота. И в нас самите.
4. "Умът е прекрасен слуга, но ужасен господар... Помни, че умът действително е като всеки друг мускул в тялото... Ако искаш да усилиш мускулите на ръката си, за да постигнеш повече, трябва да ги тренираш. Ако искаш да стегнеш мускулите на краката си, първо трябва да ги упражняваш. По същия начин можеш да постигнеш прекрасни неща с ума си, стига да му дадеш възможност... Ако някаква нежелана мисъл заеме фокусната точка на съзнанието ти, веднага трябва да я замениш с друга, положителна мисъл... Когато контролираш мислите си, контролираш ума си. Когато контролираш ума си, контролираш живота си. А след като веднъж постигнеш пълен контрол върху живота си, ставаш господар на съдбата си."
Твърде малко време отделяме, за да тренираме ума си. Оправдаваме се, че сме заети. Да се грижим за кариерите си, за връзките си, за телата си. А не осъзнаваме, че първо трябва да се погрижим за мислите си. Защото така ще се погрижим за всичко в живота си. Не осъзнаваме, че да тренираш мислите си наистина е като да тренираш тялото си. Нужни са воля и постоянство. И време. Не можеш да оформиш тялото си само с няколко тренировки, нали? Тогава защо се учудваш, че и начинът ти на мислене не се променя изведнъж?! Работи върху мислите си ежедневно, ежеминутно. Направлявай ги, ако не искаш те да направляват теб. Не забравяй: щом успееш да овладееш мислите си, значи си овладял себе си. Значи владееш живота си.
5. "Единствените граници в живота ти са тези, които си поставяш сам... Направи нещата, които винаги си искал да направиш, но не си направил, защото си успял да измамиш самия себе си, че си прекалено млад, прекалено стар, прекалено богат или прекалено беден. Бъди готов да живееш стремително и докрай."
Никой не ти пречи да изживееш мечтите си повече, отколкото си пречиш ти. Никой не може да те обезкуражи така, както можеш да се обезкуражиш самият ти. Границите в ума ти са най-трудните за преодоляване. Изискват най-голяма смелост и най-силна воля. Но именно тези граници те отделят от живота, който можеш да имаш. Който заслужаваш да имаш. Тези граници ти пречат да бъдеш човека, който искаш да бъдеш. И можеш да бъдеш. Тези граници са оковите на твоята душа. Палачите на твоята свобода. Разчупи ги. Разруши ги. Заличи ги. Дължиш го на най-важния човек в живота ти – дължиш го на самия себе си.
6. "Никога недей да живееш, затънал в незначителните неща. Съсредоточи се само върху приоритетите си, върху онези действия, които имат истински смисъл... Времето изтича през пръстите като пясък и никога не се връща назад... Никога не жертвай най-важните неща в живота си в името на най-маловажните… И не забравяй: няма нищо по-важно от семейството!"
Тичайки напред-назад в преследване на ежедневни и винаги спешни задачи, не осъзнаваме, че минаваме на бегом през живота си. Не осъзнаваме, че бясната скорост, с която се движим по магистралата, ни пречи да забележим красотата на пейзажа наоколо. Гонейки целите си, пропускаме себе си. Пропускаме нещата, които са наистина важни за нас. Пропускаме детството на децата си. Пропускаме старините на родителите си. Пропускаме промяната в себе си. Роботизирането си. Умъртвяването си. Обезличаването си.
Време е да спрем този луд ход. Време е да видим света около себе си. Хората около себе си. Време е да видим себе си.
7. "Не позволявай на другите да крадат от времето ти. Бъди нащрек за крадците на време. Това са хората, които винаги се обаждат по телефона, точно когато си приспал децата и си се настанил в любимото си кресло, за да прочетеш най-после този интересен роман, за който си слушал толкова много. Това са хората, които притежават способността да минават случайно покрай офиса ти, точно когато през някой напрегнат ден си намерил няколко минути, за да си отдъхнеш и да събереш мислите си... Трябва да си безмилостен, когато става дума за твоето време. Научи се да казваш „не“. Ако имаш куража да казваш „не“ на дребните неща в живота, ще придобиеш силата да казваш „да“ на големите неща... Недей да вдигаш телефона при всяко позвъняване. Той е там за твое удобство, а не за удобството на другите."
Да кажеш „Не“ е трудно. Защото това значи да влезеш в конфронтация. Да рискуваш да предизвикаш нечие негодувание. Да усетиш нечие неодобрение. Научени сме да се съобразяваме с околните. Повече, отколкото се съобразяваме със себе си. Свикнали сме да ги поставяме преди себе си. Смятаме, че противното е равносилно на егоизъм. Така ни възпитаваха родителите ни. Така днес възпитаваме децата си. Не разбираме, че не можем да отговорим на очакванията на всеки. Не разбираме, че самият опит за това е нездравословен, вреден, обречен на неуспех. За да не предадем другите, предаваме себе си. Крадем от себе си. И накрая не си остава какво да дадем на хората, които наистина обичаме, на които наистина държим, които наистина са важни за нас. Не ни остава какво да дадем и на себе си.
Разбери, да се научиш да казваш „Не“ е въпрос не на егоизъм, а на самосъхранение.
8. "Трябва да осъзнаеш, че ти е писано да напуснеш света без нищо, точно както си влязъл в него без нищо. След като това е неизбежно, може да има само една истинска причина за присъствието ти тук - да даваш от себе си и да допринасяш с нещо за другите... Искрените похвали към хора, които най-малко ги очакват, топлите жестове към приятели в нужда, дребните неща, с които без повод показваш на близките си, че ги обичаш, правят живота много по-прекрасен. А относно приятелствата, непрестанно полагай грижи за тях. Всеки, който има трима верни приятели, е наистина много богат човек."
Живеем в объркан свят. Свят, в който повече отвсякога материалните ни нужди са задоволени. За сметка на духовните. Опитваме да запълним празнините в душите си, купувайки си поредната плазма, сядайки в поредната нова кола, издигайки се до поредния по-висок пост в службата. Забравяме, че това, което ни определя като хора, не са НЕЩАТА, които ще завещаем на децата си, а СПОМЕНИТЕ, които ще оставим в сърцата им. И в сърцата на хората, които сме срещнали по пътя си. Забравяме, че не титлите пред името ни са важни, а имената, с които ни наричат приятелите ни. Забравяме, че успешният живот не се измерва в парите, които си спечелил, а в любовта, която си раздал... Време е да си спомним, нали?
9. "Когато почнеш да прекарваш поне пет минути на ден, за да практикуваш изкуството на благодарността, ще изградиш онзи богат живот, който търсиш... Ние всички притежаваме много неща, за които да бъдем благодарни. Дори птиците, чиято песен долита отвън,... са дар за мъдрия човек... Животът невинаги ти дава каквото искаш, но винаги ти дава каквото ти е нужно."
Благодарността е най-важното умение, което трябва да усвоим, за да живеем пълноценно. За да бъдем пълноценни. Благодарността извисява духа. И освобождава ума. Благодарността те кара да усещаш как животът пулсира във вените ти, как вярата тупти с ритъма на сърцето в гърдите ти. Благодарността е най-добрият лек срещу отчаянието и песимизма. Издига те над ежедневното, разширява взора ти, помага ти да надмогнеш проблемите, да видиш през тях,... да прозреш богатствата на живота отвъд тях. Благодарността е начинът да се потопиш в мига. Да се слееш с него. Да го уловиш. Да отвориш очите си за даровете на деня и да ги приемеш, да ги оцениш, да ги изживееш.
10. "Едно от най-трагичните неща, които човек може да направи, е да отлага живота. Повечето хора мечтаят за някаква магическа розова градина на хоризонта, вместо да се наслаждават на градината в собствения си заден двор... Истински радостен и щастлив живот може да се постигне само чрез това „да живееш сега“... Миналото си е отишло завинаги, а бъдещето е далечно слънце на хоризонта на въображението ти. Най-важният момент е сега... Живей за днешния ден — никога няма да има друг такъв... Днес е денят да живееш пълноценно, а не когато спечелиш от лотарията или когато се пенсионираш. Никога не отлагай живота!"
„Panta rhei“ е казал Хераклит. Всичко тече. Всичко се променя. И ти ще се промениш. И хората около теб ще се променят. Животът ти ще се промени. Затова, не отлагай да се радваш на всичко, което те заобикаля. Не отлагай да се наслаждаваш на компанията на тези, които обичаш. Не отлагай да живееш живота си по начина, по който искаш. Да бъдеш човека, който искаш. Да се бориш за всичко онова, което искаш. И в което вярваш.
Разпери ръцете си, прегърни живота си. Тук и сега. Бъди.
НАЗАД
