Изминаха цели две десетилетия, откакто злощастната любов на Джак и Роуз ни накара да леем безутешно сълзи. По време на снимките „Титаник“ е най-скъпоструващата продукция в историята и никой не можел да предвиди колко голям ще е успехът или провалът на филма. Е, успехът се оказва феноменален. Блокбастърът се превръща в най-касовия филм в историята (докато не е детрониран от друг филм на Джеймс Камерън – „Аватар“, през 2009 г.). Въпреки че за  филма и истинските събития, които стоят зад него, е изписано и казано много, все пак има някои малко познати факти, които са също толкова любопитни и интересни. Представяме ви 11 такива факта.

1. Джак и Роуз трябвало да бъдат играни от други актьори

Невъзможно е да си представим филма без Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо, но според слуховете те не са били първият избор. Гуинет Полтроу и Матю Макхонъхи са били първите избрани, но те са отказали, а причината все още остава в тайна. И не очаквайте Джеймс Камерън да разкрие истината, той казва, че не обича да коментира защо даден актьор или актриса са се отказали, тъй като не е коректно. Ние сме напълно съгласни с него.

2. Уинслет е искала ролята наистина МНОГО 

Някога се носеха слухове, че Уинслет толкова много е искала ролята, че е издирила телефона на Джеймс Камерън и му се е обадила, за да му каже, че трябва да я избере. Години след зараждането на този слух Кейт отрича да се е обаждала на Джеймс Камерън, но признава, че след кастинга му е изпратила рози с бележката „От твоята Роуз“. „Джим пое риска, когато ме избра“, разказва тя. „Много от моите колежки като Ума Търман, Гуинет Полтроу, Уинона Райдър бяха по-очевидният избор. Аз извадих късмет.“

3. Ди Каприо изобщо не е бил толкова развълнуван

За разлика от Уинслет, Ди Каприо не бих чак толкова въодушевен от работата си, или поне не през цялото време. Разбираемо е, когато трябва да снимаш по 14 часа на ден и 70-90 часа седмично. Разказите на очевидци твърдят, че докато снимал известната сцена с вечерното парти, Ди Каприо се навел към Кати Бейтс, посочил приборите за хранене и попитал: „Кой от всичките да използвам, за да си направя лоботомия?“. Други източници посочват, че това не е единственият ден, в който актьорът не е бил особено развълнуван. Един ден той се огледал около себе си, погледнал към четириетажната озвучителна система, към водния резервоар, побиращ 64 млн. литра течност, погледнал към комините, които се издигали величествено към небето, към ордите от хиляди статисти, облечени в старовремски дрехи, и казал: „Всичко това е една голяма глупост!“.

4. Камерън бил много отдаден

Режисьорът се стараел по всякакъв начин, за да направи филма възможно най-достоверен. Той искал дори статистите да почувстват атмосферата и да имат своя история, която да разкажат, макар и без думи. Според разказа на Били Зейн, който играе Кал, една нощ, в 4.30 сутринта, когато корабът вече потъвал, Джеймс Камерън спрял снимките, качил се на палубата и отишъл при една възрастна статистка. Казал ѝ: „Не трябва просто да тичаш. Трябва да се втурнеш по палубата, защото дъщеря ти ти е казала, че е забравила нещо много скъпо за нея – годежния си пръстен, и ти си ѝ казала да слезе в каютата и да го вземе, дала си ѝ пет минути, но я няма от десет, и в момента съжаляваш за решението си.“ Това, че е дал история дори на статистката на заден план, разпалило и останалите статисти и сцената се получила много емоционална.

5. Режисьорът слага край на дебата с вратата

В последната част от филма Роуз лежи върху една врата, докато Джак е погълнат от студената вода. Тази сцена разпалва ожесточен дебат през годините – Защо не са се редували? Защо не са се качили и двамата на вратата? На тези въпроси Камерън отговаря така: „Вижте сега, много е просто. Отваряте на страница 147 от сценария и четете „Джак слиза от вратата и отстъпва мястото си на Роуз, за да може тя да оцелее“. Толкова е просто.“ Е, щом режисьорът казва така, трябва да се съгласим.

6. Ди Каприо е имал дубльор... за ръката си

Вероятно една от най-романтичните и запомнящи се сцени е, когато Роуз моли Джак да я нарисува като една от неговите французойки. Ръката, която виждате на екрана, обаче не е на Ди Каприо. Тъй като той не е добър художник, Камерън решил да прибегне до дубльор, който да нарисува скицата.

7. Дж. Доусън е съществувал

Героят на Леонардо ди Каприо – Джак Доусън, е плод на въображението на сценаристите, но се оказва, че сред пътниците на истинския кораб е имало Дж. Доусън. Това е най-обикновено съвпадение, за което Камерън не подозирал, докато снимките не приключили. След излизането на лентата гробът на истинския Доусън става изключително популярен сред туристите.

8. Линдзи Лоън за малко да получи роля

Да, точно така, правилно сте прочели. Линдзи, която тогава е на 8 години, за малко щяла да  изиграе любимката на Джак – чаровната Кора, но според Камерън Линдзи твърде много приличала на Роуз заради рижата си коса и затова избрал друга актриса.

9. Хитовата песен на Селин Дион не била планирана

Първоначално Камерън искал песните към филма да са изцяло инструментални, без никакви думи. Мнението му се променило, когато композиторът Джеймс Хорнър тайно създал песента за Селин Дион. Камерън чул демото и веднага се влюбил в песента.

10. “Титаник“ държи уникален рекорд

Сега филмите стоят по кината около месец и половина, през 90-те филмите са били прожектирани в продължение на месеци. „Титаник“, чиято премиера е на 19 декември 1997 г., все още е по кината, когато излиза на касета – 01 септември 1998 г. Това е първият и вероятно единствен филм, който се е задържал толкова дълго на екраните в кината.

11. Екипът бил... дрогиран

След дълъг и изтощителен ден, екипът почти бил готов, когато ги покосила мистериозна болест. 15 минути, след като били хапнали от супата с омар, екипът полудял. „Някои хора се смееха, някои плачеха, някои повръщаха“, разказва актьорът Бил Пакстън. „В един момент се чувствах добре, в следващия чувствах такова безпокойство, че имах нужда да дишам в хартиена торба, за да се успокоя. Камерън се чувстваше по същия начин.“ Оказало се, че някой е подправил супата с  РСР, познат още като „ангелски прах“, който е мощен халюциноген. До ден-днешен не се знае кой стои зад тази „шега“, може би Леонардо ди Каприо си е отмъщавал заради дългите часове работа, кой знае.