Защото малките неща имат огромно значение!

„През годините, в които се борех с депресията, използвах тези тактики, за да се справя с коварните ѝ симптоми, които се криеха точно под повърхността на съзнанието ми. Те не са нито лек, нито терапия, но искам да ги споделя с теб, защото може би ще ти помогнат да преминеш през деня си, може би ще ти дадат нова перспектива и ще заредят духа ти с енергия.

Физически промени:

1. Стани

Когато се събудиш сутрин, не се обръщай на другата страна с надеждата да заспиш отново. Аз лично си навивам алармата за 8 сутринта, за да съм сигурна, че ще стана сутрин, а не когато половината ден е минал и е твърде късно да направя каквото и да било.

2. Оправи леглото

Веднага, щом станеш на крака (добре, можеш да отидеш първо до банята), оправи леглото си. Разстели чаршафите, подреди възглавниците. Ако през деня ти се прииска да легнеш, легни върху завивките и използвай друго одеяло, ако искаш да се завиеш. Тази тактика прекъсва порочния кръг на криеницата, когато искаш да се скриеш от всеки и всичко.

3. Облечи се

Облечи си дрехи, които са подходящи за навън, дори и да не се каниш да излизаш. По този начин, ако решиш да излезеш, за да направиш нещо, каквото и да било, ще си готова. Едно решение по-малко за взимане.

4. Закусвай

По този начин ще дадеш сила на тялото и ума си. Ако пропускаш хранения, това само влошава чувството на изтощение и безсилие. Увери се, че приемаш достатъчно протеини. Те ще те заситят повече от бързата и вредна храна.

5. Разхождай се

Раздвижи мускулите. Бавно. Леко. За да се пребориш с чувството на изолация, когато видиш някой съсед – кимни му и може би се усмихни. При мен кимването прерасна в „Здравей“, което се превърна в „Добър ден“, а по-късно дори в разговори и приятелства. Ако се чувстваш изолирана, обикновено наоколо винаги има някой, с когото да седнеш и да размениш няколко думи.

6. Осинови си домашен любимец

Да, истински, от плът и кръв. Играчките и тамагочитата не се броят. Няма значение дали е птица, бозайник или влечуго. Зависи от теб.

Грижата за друго живо същество е силен стимул. Ако се позова на моя собствен опит, който не е много богат, бих казала, че котките са най-подходящи. Кучетата, каквито имам в момента, са много по-любвеобилни и обожават разходките. Обаче изискват много повече внимание и грижа от котките. Още един плюс, ако имаш котка или куче – няма нужда да си навиваш алармата сутрин.

Психически промени:

7. Пиши

Депресията се храни от порочния кръг на негативизма. Затова вземи лист хартия или тетрадка и запиши всичко – доброто, лошото, ужасното, срамното, онова, което те кара да се чувстваш гневна, виновна или просто тъжна. Можеш да проклинаш, да молиш, да се оплакваш, да крещиш, да мрънкаш, да обвиняваш или да оправдаваш. Няма значение какво и как – важното е да излееш мислите си върху листа.

Дума, фраза, изречение, параграф или страници. Забрави за формата, граматиката и пунктуацията. Нарисувай нещо. Това е твоето лично пространство. Страниците ще приемат историята ти, без да те съдят. Ако пък нямаш лично пространство, напиши мислите си на лист и после го изгори.

8. Никакво „трябва“

Спри да използваш фрази с думата „трябва“ и нейните форми. Знам, че не е лесно, но ти обещавам, че това ще промени живота ти. Всички тези „трябва“, „трябваше“, „би трябвало“ са думи, изпълнени с вина, която не води до действия, не предизвиква промяна.

Например „Днес трябва да пусна прахосмукачка“. Ако не го направиш, накрая на деня това се превръща в „Трябваше да пусна прахосмукачка“, което събужда вината в теб. Ако пък кажеш на някого „Трябваше да...“ или „Можеше да...“ ти критикуваш онова, което е направил, дори да си мислиш, че помагаш.

Вместо „трябва“ използвай думи, наситени с действие – „Ще пусна прахосмукачка“ или „Няма да пусна прахосмукачка“. Няма значение дали действието е положително или отрицателно, важното е в него да няма вина. „Направих го“, „Не го направих“. И толкоз. Факт без вина. И вместо „Можеше да...“ кажи на другия „Благодаря“.

9. Направи си списък

Напиши всичко онова, малко или голямо, което искаш да направиш. Прочисти мислите си от тези задачи. Няма значение как ще ги номерираш.

Когато приключиш, потърси най-лесната задача и я изпълни. „Да изхвърля боклука“. Готово. Речено – сторено. Сега направи още една или пък не. Една изпълнена задача е повече от нищо. Постижение, което можеш да отметнеш от списъка си. На следващия ден изпълни още нещо.

10. Дай си време

Когато имаш депресия, нищо не се променя за 24 часа. Промяната изисква време, подход, опит, пространство и посока. Каква промяна искаш да видиш в живота си, зависи от теб самата. Пътят, който избереш, може да те отведе на неочаквани места, за които дори не си подозирала.

Колко дълго време може да ти отнеме? Седмица? Едва ли. Може да ти отнеме месеци да разбереш какво искаш. Така че може би година? Може би. Освен ако не си като мен, която постоянно отлага. За по-сигурно аз преосмислям случващото се на всеки пет години.

В края на всеки период прецени какво си постигнала и какво още искаш да направиш. За мен промяната беше светлината в тунела, но тунелът беше много дълъг. Затова най-важна е първата крачка – решението за промяна.

11. Живей тук и сега

Запазих най-трудното за накрая. Фактът, че не мога да променя миналото и че не знам какво ме очаква в бъдещето, постоянно ме потискаше. Но трябва да осъзнаеш, че живееш единствено и само в настоящето. Сега. В този момент. Приеми го без болка, без очаквания, без съжаления, без напрежение. Всеки миг е различно настояще. Нито по-добро, нито по-лошо, просто различно.

Умът и тялото ни реагират на това, което се случва сега. Това означава да не си мислиш дали си пуснала пералнята, когато говориш с приятелка. Слушай и реагирай. Хората усещат, когато не си там при тях, особено децата и домашните любимци.

Как да се научиш да живееш в настоящето? Два от начините са йога и медитация.

Моят опит беше такъв: Първоначално можех да остана в настоящето само за минутка. После за две, пет... Осъзнах, че докато се разхождам, умът ми блуждаеше между миналото и бъдещето. За да остана в настоящия момент, запомних три кратки стихотворения, които си повтарях отново и отново по време на моята разходка. Ако умът ми започваше да блуждае (Как можах да постъпя толкова тъпо...), спирах да мисля и отново се връщах към трите стихотворения.

Всеки път, когато завършех разходка, без да се разсейвам, го приемах за личен триумф.

12. Прощавай

Много по-лесно е да бъдеш ядосана, отколкото да простиш и забравиш. Всеки от нас има емоционален товар и поведението ни зависи от него. И доброто, и лошото, и безразличието ни са ни направили такива, каквито сме.

Грижи се активно за себе си. Изрази благодарността си на тези, които ти се притекоха на помощ, прости и забрави онези, които не са го направили. Продължи напред, ограничи връзките си с хора, които те натоварват и дърпат назад, и по-често общувай с хора, които те зареждат с енергия.“

Каръл Блущайн