1. „Любовта не гледа с очите, а с ума.“ („Сън в лятна нощ“)

2. „Кога е имало любов гореща,

която да не е от първа среща?“ („Както ви се харесва“, а стихът е препратка към поемата „Херо и Леандър“ от Марлоу)

3. „Брат ви и сестра ми едва се срещнаха и се загледаха; едва се загледаха и се влюбиха; едва се влюбиха и взеха да въздишат; едва завъздишаха и подириха причината за въздишките си; едва намериха причината им, и потърсиха лек срещу нея — и от тези стъпала бързо-бързо си изградиха една двойна стълба към женитбата.“  („Както ви се харесва“)

4. „Съмнявай се, мила, в земята,

във слънцето, в звездния рой,

съмнявай се в правдата свята,

но нивга — в това, че съм твой!“ („Хамлет)

5. „Уви, от всичко четено и чуто,

не помня аз любовният поток

да е протичал гладко и спокойно.

у спъва го неравност в потеклото…

Ту спира го различие в години…

Ту стяга го желание на близки…

А щом щастливо изберат се двама,

обсаждат ги война, и смърт, и болест —

и щастието им изчезва сякаш

неясен звук, лек сън, случайна сянка,

нетрайно като мълния среднощна,

която във избухване на гняв

разкрива в миг небето и земята,

ала преди човек да каже „Виж!“,

отново е потънала безследно

във челюстите черни на нощта —

тъй бързо, както чезне всичко светло!“ („Сън в лятна нощ“)

6. „Любовта — какъв добър дух! Любовта — какъв подъл дявол! Да, любовта е единственият зъл ангел, известен в природата!“ („Напразните усилия на любовта“)

7. „На влюбения мозъка бълбука

като на лудия, в представи странни,

отхвърляни от трезвия ни разум.

Да, тези луди, влюбени, поети

са цели от приумици излети.“  („Сън в лятна нощ“)

8. „По-тихо, ако ще говорите за любов!“ („Много шум за нищо“)

9. „Но любовта и тя е страшно нещо:

любов — жестока ласка, нежен яд,

от хаоса новосъздаден свят,

пух тежък, леден пламък, болно здраве

невярваща си вяра, сън наяве.“ („Ромео и Жулиета“)

10. „Амур умее примки да залага,

щом някой от стрелите му избяга.“ („Много шум за нищо“)

11. „Обичам ви аз, сър, над туй, което

със слово се изказва! Вий за мен сте

по-драг от свобода, светлик, простор,

по-скъп от всичко ценно или рядко,

по-мил от цял живот във Божа милост!“ („Крал Лир“)

12. „Страстите й са само от най-тънките съставки на чистата любов.“ („Антоний и Клеопатра“)

13. „... а кой може

тъй трезв да е, ако от страст обзет е —

разумно любят само боговете!“ („Троил и Кресида“)

14. „Но всъщност искам туй, което имам,

защото щедростта ми е без бряг

като морето, но и любовта ми

е също тъй без дъно като него

и колкото по-щедро те дарявам,

със толкоз повече любов оставам!…“ („Ромео и Жулиета“)

15. „Но както съм готов да се меня,

за теб си спомням и това ми стига,

за да запея химни за деня

със радостния глас на чучулига.

Да, твойта обич дава ми криле

и смяна не желая със крале!“ (Сонет 29)

16. „Когато ви съгледах,

сърцето ми към вас политна мигом

и стори ме ваш роб!“ („Бурята“)

17. „Щом днес не помниш всяка лудория,

в която любовта те е въвлякла,

не си обичал, не!

Щом на околните не си омръзвал

със речи за любимата девойка,

не си обичал, не!

Щом от приятели не си побягвал

внезапно, както аз сега направих,

е си обичал, не!“ („Както ви харесва“)

18. „Така ли се поражда любовта — от гореща кръв, горещи мисли и горещи действия?“ („Троил и Кесида“)