Патриот, отечествени, поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, Любен Каравелов остава дълбока следа в българската история. По повод годишнината от рождението му, нека си припомним някои от най-запомнящите се цитати от неговото творчество:

Главата си аз всякога държа високо,

душата ми е горделива, кораво е моето сърце,

ала и самият цар да хвърлеше на мене своето око,

и пред него не щях да наведа моето лице.

Но пред тебе, моя майко – да ти кажа право, –

колкото и да съм горделив, зъл и неукротим,

пред тебе се укротява моето сърце кораво,

и аз съм от свещени трепет удържим!

Духът ли твой тайнствено смирява

моят горделиви нрав – твоят дух свети и високи,

който в най-високите неща смело проникава,

като молния лети и в душевните тайни дълбоки.

Аз треперя, когато си припомня

колко пъти съм аз униние и мрак

поселявал в твойта душа, о, майко,

в твойта света души, която ме обичаше така!

 

С болна душа се разделих от тебе:

искаше ми се всичката земя да обходя,

искаше ми се на нея любов да найда

и на тая любов да отдам и сам себе.

За нея аз навсякъде, навсякъде ходех,

по всичките врата тропах аз с печал

и трохици любов, като просек аз просех –

но всеки ми е ненавист злобно подавал.

И се аз вървях, търсех само любов,

търсих навсякъде, а ниде не найдох,

и най-после при тебе, дома, о майко,

печален и болен аз дойдох.

И излезе ми ти насреща и ясно

в твоите очи, моя майко, видях

всичката любов, която аз жаждах

и сe търсех така дълго и напразно!

- Из „До моята майка”

Природата ни е направила българи, а природата е освещено божество. Не вярвайте на гърците, които ви казват, че само гръцкият бог е бог; а боговете на сичките други народности са дяволи и антихристи. Както религиозните вопроси се решават най-вярно от разумните и естествените закони, така и господарствените вопроси тряба да се решат от разумните и естествените сили на природата. Безнравствеността не е религия. Разумната религия не угнетява совестта и не бои се ни от лъжата, ни от джелятите, ни от зверските насилия… Ако мъдреците говорят, че народностите не могат без религия, то аз ще да ви кажа, че сяка една религия тряба да бъде тясно свезана с народността на това или на онова племе. Другояче тя не е вече религия…

 

„Учете се, братя мои,

мислете, четете,

и чуждото изучете –

от свойто – не гнусете:

който майка заборави,

бог ще го задави,

чужди люде не прибират

и в къщи не пущат;

свойте деца стават чужди

и за злите няма

в цяла земя безконечна

радост домакинска.”

Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.

- Из „Учете се братя мои”

„Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!”

– Из „Българи от старо време”

Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? – Българете… Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни … чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино … В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора… И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища.“