Всяка леко невротична жена (а в това число и самата аз) ежедневно търпи много – всички онези неща, които минават през главата ни, всички възможни опасности, които трябва да бъдат прогонени, и всички проблеми, които ни викат и молят за решение!

Не-невротичните-хора често не знаят колко труден е животът на тези, които постоянно се тревожат за нещо или някого! Разбира се, държанието ни на моменти граничи с лудост, сякаш сме обсебени, но това наистина ли е толкова лошо? В крайна сметка грижите и тревогите ни са за наша собствена сметка и най-често са свързани с нашите близки и любими – а това е напълно нормално и естествено държание на човек, който обича. Всяка жена, която също често изпада в моментна паника и изпитва постоянно силно притеснение, знае колко труден може да бъде всеки един ден.

За другите, които дори и не предполагат колко е нелек животът на по-невротичните същества, предлагаме примерен списък с най-големите проблеми и въпроси, които се въртят из главите ни:

1. Ние винаги се опитваме да планираме разговорите с приятелите си.

Как ли? Разиграваме в главите си примерни ситуации и диалози, задаваме възможни въпроси и отговори. А причината е, че само така, в случай на някакво недоразумение, можем да реагираме адекватно и да предотвратим бъдещи неприятни гафове.

2. Когато усетим и най-малката болка в стомаха си

(и където и да било по тялото), ни обзема моментален панически страх, че нещо не е наред. Или че сме бременни. Или убеждаваме себе си, че от много време страдаме от някаква ужасна болест, която чак сега е проявила симптомите си.

3. Преди да публикуваме нещо във Facebook

Twitter и в останалите социални платформи, правим обстойна проверка, например на правописа си, дали текстът на песента е точно такъв и прочие… По този начин, за съжаление, се губи до голяма степен спонтанността, а човек се чувства напрегнат и ядосан от себе си.

4. Чуваме някъде около нас хора, които се смеят

и веднага решаваме, че смехът е предназначен за нас, а хората съвсем явно ни се подиграват.

5. След като научим новина за някакво бедствие или катастрофа

изпадаме в една напълно неоправдана паника - започваме да се питаме дали познаваме някой от пострадалите или просто от чисто състрадание към семействата на жертвите, се разплакваме неудържимо…

6. Как си? - разпитваме половинката си

най-добрите си приятели и дори колегите си при всеки удобен случай, за да се уверим, че всичко с тях е наред и че са добре. Докато най-вероятно точно в тези моменти те вече не са – изнервени и раздразнени от постоянното ни досаждане.

7. Ако половин ден не се чуем със семейството или съпруга/гаджето си

или не дай си Боже те не си вдигат телефона, всичко е ясно: Те са претърпели автомобилна катастрофа и може да са мъртви! Най-малко!

8. Избягваме да разговаряме по телефона.

Или поне го избягваме възможно най-дълго. Предпочитаме да пращаме SMS-и, имейли и всякакви други съобщения.

9. Ако някой се сблъска с нас, ние му се извиняваме

чувстваме се неудобно, че сме препречили пътя на човек.... Ако от друга страна няма насрещно извинение, то веднага започваме тревожно да се питаме, защо е станало така. Дали не сме направили нещо нередно?

10. С радост запознаваме един с друг всичките си приятели.

Въпреки това понякога се чувстваме неприятно от това, че доскоро непознатите ни приятели, вече се разбират много добре и се страхуваме, че от този момент нататък ще бъдем излишни. 

11. Макар да знаем отговора на даден въпрос

не отговаряме и не споделяме информацията си, защото се възпираме заради нелепия си страх от евентуално грешен отговор, който можем да дадем. Дори и да сме на 100% сигурни, че знаем абсолютно точния и верен отговор!

12. Отказали сме

(да дадем номера си, едното питие за почерпка или поканата за танц) на един доста досаден мъж в бара/дискотеката – и след това с дни имаме гузна съвест, че сме се държали като толкова „арогантна кучка”.

13. Ако цял следобед или цяла вечер не сме получили нито едно известие

или съобщение някъде из всички социални медии, сме сигурни, че всички ни мразят, не ни харесват или просто ни се подиграват.

14. Когато през нощта чуем шум в коридора

съзнанието ни започва цветисто да рисува и да си представя всички възможни картини и сценарии, в които ще бъдем убити.

15. Напускаме жилището си по три пъти всяка сутрин

Веднъж, като тръгваме за работа. Втори път – след като сме се върнали и проверили, че фурната е изключена (нищо, че не сме я ползвали от няколко дни). И трети път - за да се уверим, че след втория път не сме я оставили в крайна сметка включена.

16. Когато шефът ни каже, че иска да се видим на четири очи...

В минутата, в която вървим към кабинета му, вече обмисляме детайлно как ще кажем на семейството и на близките си, че са ни уволнили и как да успеем да си съберем нещата от бюрото така незабележимо, че никой да не разбере.

17. Когато излизаме от тоалетната в офиса

започваме да обясняваме многословно за преобладаващата неприятна миризма там. За да уверим всички и то по няколко пъти, че ние не сме отговорни за нея (и наистина не сме!). След това обаче се опитваме да избягваме колегите си с дни и никога отново не посещаваме въпросната тоалетна, защото си мислим, че не са ни повярвали.

18. Когато някой почука на вратата или звънне на звънеца ни неочаквано

ние се стряскаме и се опитваме да бъдем тихи, преди да разберем кой стои зад вратата. Ако е непознат, не му отваряме – не сме си били вкъщи.

19. Ако някой на спирката, в автобуса и някъде на път за дома ни

се вгледа по-продължително в нас или върви със същото темпо – ние за всеки случай преминаваме на отсрещния тротоар или сменяме автобуса. Човек никога не знае!

20. По време на пътуване с влака забелязваме найлонов плик

който очевидно не принадлежи на никого. На следващата спирка слизаме незабавно от влака, след като здравата сме се паникьосали, че в него е съвсем вероятно и възможно да има бомба.