1. Приеми, че има неща, които няма как да бъдат такива, каквито са били преди.

Просто защото миналото е там – в миналото. Всичко и всички се променяме. Включително и ти. Това е начинът да се развиваме и да израстваме. Но по-важното: това е пътят към бъдещето ни. Към щастието ни.

2. Ако усетиш, че това не е твоето място, че правиш неща, които не са твоите неща, че си сред хора, които не са твоите хора, тръгни си.

Не мисли колко време си отделила. Не мисли колко усилия си положила. Не стой някъде, само защото не знаеш къде да отидеш. Пътят сам ще се начертае пред теб. Щом направиш първата стъпка и тръгнеш по него... Щом тръгнеш към себе си.

3. А да си тръгнеш не значи, че се предаваш... Значи, че се учиш да приемаш.

Да приемаш, че има неща, които просто няма да се получат, без значение колко ги искаш. И колко се стараеш. А те няма да се получат, защото се получат други, по-хубави, по-истински, по-твои.

4. За да погледнеш към бъдещето, трябва да обърнеш гръб на настоящето.

Не се самообвинявай. И не обвинявай. Прости му. Прости и на себе си. А след това си признай, че въпреки всички грешки, въпреки неувереността, въпреки страха, ти заслужаваш повече. И искаш повече.

5. Осъзнай, че понякога, когато от живота ти излизат хора, той не става по-беден.

Напротив. Става по-богат. По-богат на пълноценни изживявания, по-богат на удовлетворение, по-богат на щастие. По-богат на любов.

6. Понякога не е нужно да гледаш целия филм, за да знаеш как ще свърши...

Щом не ти харесва, щом не те прави щастлива, щом не те зарежда с положителна енергия, спри го. Няма значение колко време си му отделила. Няма значение колко внимание си му посветила. Просто смени канала. Не забравяй: дистанционното е в твоите ръце.