Казват, че разумът има нужда от повече време да осъзнае това, което сърцето вече знае. И е вярно. Вярно е, както когато става дума за неосъзнатата ни все още любов към даден човек, така и за усещането ни, че е време да си тръгнем... Усещане, което често ни плаши и за което не сме готови. Затова се опитваме да го потушим. За го задушим. Но ако правиш някое от нещата, които ще прочетеш след малко, е време да признаеш пред себе си, че е дошъл момент за промяна. За слагане на край. И поставяне на ново начало...
1. Убеждаваш се, че си щастлива
В момента, в който започнеш да убеждаваш себе си и хората около себе си, че си щастлива във връзката си, че се чувстваш обичана, че одобряваш действията на партньора си... значи нещо не е наред. Много не е наред! Защото истинската връзка, истинската любов, истинското щастие не се нуждаят от "верификация". От убеждаване. От доказване...
2. Живееш с мечти за бъдещето, а не с настоящето
Ако живееш повече с мисли за това, което може да бъде, което ти се иска да бъде, което вярваш, че ще бъде, а не с мисли за това, което е, значи се самозалъгваш. Ако днес не си щастлива с този човек, няма да си щастлива и утре. Защото утре човек може да даде само това, което притежава днес...
3. Започваш да отблъскваш партньора си
Когато човек иска да си тръгне от дадена връзка, но не смее да го направи, често започва да провокира другия. Да се опитва да го провокира той да сложи края. Защото така чувството за вина ще е по-малко... А е ненужно да изпитваме чувство за вина. Вина може да има само когато лъжем себе си и човека срещу себе си. Вместо да прокатаме нещата, вместо да се измъчваме и с това да измъчваме и другия, нека погледнем истината в очите. Нека я приемем. И нека я изречем...
4. Измисляш си причини, че трябва да останеш...
Любовта няма нужда да бъде превръщана в убеждаване. И го знаеш. В момента, в който започнеш да се колебаеш, да си казваш, че си вложила твърде много в тази връзка, че е по-добре да се държиш за питомното, вместо да гониш дивото, че трябва по-добре да помислиш, преди да действаш, значи нещата в сърцето ти са приключили. Защото, за да е истинска връзката, за да е истинска любовта, сърцето трябва да води разума. Не обратното...
И не се страхувай. Това, че приключва тази връзка и този етап от живота ти, не е нещо лошо. Не е страшно. Не е повод да се отчайваш. Защото това, което ти предстои, е хубаво. Ново. Твое. Тръгни към него. Отвори се за него. Изпълни сърцето си с очакване за него... С очакване за своя нов живот.
НАЗАД
