Някои хора избират да останат с партньора си дори когато признават, че изобщо не са щастливи във връзката си. Те може да са женени или да живеят заедно с него от години. Други са „доволни“ от обстоятелствата в техните взаимоотношения и са се приспособили към един съюз, който не осъществява потенциала им като личности.

Защо тези хора остават заедно?

Има няколко възможни обяснения, комбинацията, от които може да хвърли светлина върху този феномен. За някои, особено за тези, които имат базисни за обвързване различия, приключването на връзка, дори когато е необходимо и препоръчително, е нещо, което те дори не смеят да обмислят сериозно. Вярвам, че това е главната причина, поради която някои хора остават заедно. Оправдават позицията си с вярвания като „Нещастен съм, знам, но и съм наясно, че е за предпочитане така, отколкото да преживявам нещастието от това да съм сам“.

Ето още няколко често излагани причини, с които хората обясняват защо остават във връзка дори когато вярват, че това не е мъдро решение:

1. „Ние трябва да останем заедно заради децата“

Това е разбираема загриженост. Въпреки това често не е ясно дали децата са обгрижвани най-добре от двама нещастливи родители, оставайки заедно привидно заради децата си. Двойката живее в активен конфликт и децата, неизменно, са на първия ред на това шоу, а това е унищожителна и болезнена среда.

Деца, чийто родителите са в непрекъсната вербална или физическа битка, обикновено не излизат от тази среда незасегнати. По същия начин, безконфликтни бракове, които са лишени от емоционалност, радост и прояви на привързаност, също не могат да предложат здравословна среда за растеж на децата. Има и много двойки, които казват „в името на децата” като извинение, за да не се разделят, когато реалната причина за техния избор се основава върху техните нужди и страхове.

2. Нашата връзка е достатъчно добра (или не е чак толкова лоша)

Много хора виждат края на една връзка, като екстремно решение, което трябва да се избягва на всяка цена, така че причините трябва да са крайно недопустими и да предизвикват емоционално и/или физическо страдание, за да се стигне до раздяла или развод. Ако се стигне до тук обаче, напускането може да бъде единствената възможна алтернатива, за да се възстановите и да заживеете нормално в последствие. Разбира се, ако „връзката ни е достатъчно добра“ е основата, върху която да подобрите нещата, да останете заедно може да има смисъл.

3. „Толкова е неловко“ и „Мразя да приемам, че съм се провалил“

Чувала съм това толкова много пъти от мои приятели. Срамът, който се свързва с това, което се нарича „провал на връзката“ е просто неприемлив за някои хора, особено ако са заобиколени от здраво семейство или приятели с успешни романтични отношения. Мой приятел след третия си развод установи, че с месеци не казва на никого, че отново е без половинка в живота си. По същия начин друг мой познат, който току-що беше съобщил на годеницата си, че разваля годежа им, беше помолен от нея да пази в тайна от семейството и приятелите им новината в продължение на шест месеца, докато тя успее да регулира живота си без него.

4. „Няма такова нещо като успешна връзка“

Тази причина се изтъква от време на време, когато някой реши да остане в една нещастлива връзка, вместо да сложи нейния край. Тя може да бъде свързана със стереотипи култивирани в детството ни, наблюдавайки нашето и други семейства или от незнанието как да се преодоляват неизбежните проблеми, които се появяват във всички връзки. Чувала съм от познати, че „успешната връзка” е оксиморон и те ще останат във връзката си, въпреки че те и половинките им са нещастни и живеят напълно отделни животи в малките си апартаменти. Тъжно е, когато една връзка се превръща в нещастно съжителство и възможността за изпълване на отношенията със смисъл или пък намирането на нов партньор биват изключени.

Има много фактори и борба за надмощие, когато една връзка се проваля, и единия или и двамата партньори предпочитат да живеят отделно, но не могат или не искат да се разделят. Надявам се, че повечето двойки в сериозна беда намират помощта на добър семеен терапевт преди връзката им да се увреди непоправимо и да се стигне до наемането на адвокати и не да изберат да живеят в хронична дисхармония, чувствайки се нещастни.