40 неща, които душата ти иска да знаеш

Тази сутрин пазарувах в близкия магазин, когато забелязах възрастен мъж , придружен от куче-водач, който отиде до рафта с поздравителните картички, взе една, приближи я до лицето си и се опита да я разчете. В мига, в който понечих да му помогна, един едър шофьор на камион ме изпревари и му прочете надписите на всяка една от картичките. Докато четеше една от тях, мъжът се усмихна и каза: „Тази е перфектна! Жена ми ще я хареса!“.

Когато възрастният човек се оправи към касите, аз казах на шофьора на камиона: „Възхищавам се на добротата ви!“. Той ми отговори с усмивка: „Благодаря Ви! Напоследък оставих душата ми да ме води. Щеше да ми е по-лесно да оставя този човек да се мъчи или да гледам как някой друг му помага, но душата ми знае, че лесните неща в живота не винаги са правилните“.
„Това е наистина красиво“, отвърнах аз. „Душите на всички ни са еднакво красиви. Просто трябва да се вслушваме в желанията им по-често“, каза той.

Харесват ли ви тези думи?

Всички ние живеем доста егоцентрично – прекалено сме съсредоточени в нашата идентичност и в мнението на околните. Имаме его, характер, история, гледни точки и опит, които пречат на интуитивните послания, които душите ни ни изпращат.

Но душата ни е вечна и изключително мъдра и трябва да се вслушваме в нея. Нашата „интуиция“ всъщност е душата ни, която шепне на ушите ни, особено когато сме натоварени или много стресирани.

Ето 40 окуражаващи неща, които душата ни иска да знаем.

1. Някои хора говорят с нас в свободното си време, а други освобождават от времето си, за да говорят с нас. Днес и всеки друг ден, трябва да бъдем от втория тип за хората, които обичаме.

2. Най-малките жестове на доброта са много по-ценни от най-големите неща, които правим със скрити намерения.

3. Твърде често подценяваме силата на допира, усмивката, милата дума, изслушването, искрения комплимент и всеки друг жест на грижовност – неща, които могат да преобърнат животите ни.

4. Понякога трябва да бъдем мили към останалите, не защото са добри хора, а защото ние сме такива.

5. Ако искаме останалите да бъдат щастливи, трябва да покажем състрадание. Ако искаме ние да бъдем щастливи, също трябва да покажем състрадание.

6. Когато намерим мир вътре в себе си, се превръщаме в хора, които могат да живеят в мир и с останалите.

7. Най-често не това какво имаме, къде се намираме или какво правим, ни прави щастливи или нещастни. А начина, по който мислим за тези неща.

8. Щастието не е реакция или резултат. То е избор. Нека това бъде нашият избор.

9. Нещото, което ни пречи да се развиваме и да продължим напред, е фактът, че пазим в съзнанието негативните преживявания. Просто ги забравете!

10. Може да сме уморени, разочаровани, раздразнени или да се чувстваме некомфортно. Без значение от това, най-добрият вариант е да продължим напред с позитивни мисли.

11. Да бъдеш позитивен не струва нищо, а променя живота ни към добро.

12. Независимо колко време си изгубил за нещо, никога не е прекалено късно да извлечеш най-доброто от сегашния момент.

13. В наистина трудните дни, когато се чувстваме сякаш не можем да се справим със всичко, трябва да си припомним, че досега сме оцелели след 100% от лошите ни дни.

14. Нашето „Аз мога“ е в пъти по-важно от нашето IQ.

15. Трябва да се концентрираме върху стъпката, която правим в момента. Точно това е живота – малки стъпки, които правим всеки ден и когато някога се обърнем назад осъзнаваме, че с тези ситни крачки всъщност сме извървели голямо разстояние.

16. Няма да се провалим. Или ще получим резултатът, който искаме или ще се научим какво работи и какво не и ще го знаем занапред.

17. Ако гледаме на проблемите си като проблеми, те ще продължат да ни пречат. Трябва да ги виждаме като възможности под прикритие и те ще бъдат именно такива.

18. Трябва да вярваме, че малките препятствия в живота ни не са препятствия, а камъни, на които да стъпим, за да прекосим реката на трудностите и да вървим напред.

19. Успехът не е липсата на провал. Успехът е това, което се случва, когато направим следващата крачка и продължим напред след неуспеха.

20. На хората, които гледат всичко отстрани им е много лесно, защото те самите не поемат нашите рискове. Не трябва да ги слушаме. Може да ни наричат „луди“, когато започваме, но ще ни нарекат „гении“, когато успеем.

21. Не бива да се страхуваме да се опълчим на статуквото. Може би идеите ни са налудничави, но именно щурите идеи са тези, които разтърсват света.

22. Не може винаги да чакаме перфектния момент. Понякога трябва просто да се осмелим, защото животът е прекалено кратък, за да съжаляваме и да се чудим какво би могло да се случи.

23. Страхът съществува само в собствените ни съзнания. Трудно е да следваме сърцето си, но е трагедия да оставим лъжите на страха да ни спират.

24. Минутата, в която разберем, че можем да бъдем малко луди и да градим живота си по нашия начин е мигът, в който се отърсваме от погрешното схващане, че животът е просто ей там и ние трябва само да съществуваме, вместо да го прегърнем, да го променим, да го подобрим и наистина да го живеем.

25. Не бива никога да се молим на другите за любовта, уважението и вниманието, което самите ние трябва да покажем на себе си.

26. Трябва да отворим съзнанието си. Да си позволим да чувстваме, да бъдем съпричастни и истински. Трябва да съборим тухлените стени, които сме изградили около себе си и да се насладим на всяка емоция, независимо дали е хубава или лоша. Такъв е истинският живот.

27. Трябва да ядем, сякаш се обичаме. Да се движим, сякаш се обичаме. Да говорим, сякаш се обичаме. Да живеем, сякаш се обичаме. Сега!

28. Парадоксът на животът е, че само когато се приемем такива, каквито сме и там, където се намираме, бихме могли да се променим и да израснем.

29. Не трябва да позволяваме на идеята, че може да бъдем отхвърлени да ни спира да се борим за това, което е важно за нас. Правилните хора ще ни уважават и ценят повече, ако сме искрени и взискателни относно принципите и ценностите ни.

30. Нещата, които позволяваме да ни се случват, ще продължат да ни се случват. По-добре да бъдем самотни за известно време, отколкото да позволим на негативните хора и техните мнения да ни отклоняват от съдбата ни.

31. Важно е да позволим на хората да ни приемат такива, каквито сме или изобщо да не ни приемат. Като бъдем себе си, предлагаме нещо красиво и уникално на света. Това помага на всеки, който е важен за нас – включително и на самите нас.

32. Едно от най-трудните неща на това да обичаме някого, е че трябва да се откажем от някои неща заради тях. И трябва да правим тези компромиси.

33. Никога не бива да насилваме нещата. Трябва да дадем най-доброто от себе си и да видим какво ще се случи. Ако е писано, ще стане. Не трябва да се ядосваме за неща, които са извън нашия контрол.

34. Трябва да приемем, че е нещо нормално да грешим и да си признаваме, когато сме сбъркали. Да, трудно е. Да, отнема много усилия да го приемем, но това ни прави смирени и достойни за похвала. И по-важното, трябва да осъзнаем, че когато грешим, така ни е писано, защото само по този начин можем да превъзмогнем нещата, които трябва да превъзмогнем.

35. Старите тревоги са авансови плащания за проблеми, с които може никога повече да не се сблъскаме. Трябва да ги оставим да си отидат. Всеки ден е едно ново начало - нека поемем дъх и започнем отново.

36. Има момент в живота, в който трябва да престанем да мислим за грешките си и да продължим напред. Да живеем живот без съжаления – а пълен с уроци, които ще ни покажат пътя.

37. Важно е да помним хубавите времена, да бъдем силни в тежките моменти, винаги да обичаме, да се смеем често, да живеем искрено и да бъдем благодарни за всеки един ден.

38. Ако сме усърдни и търпеливи, всичко, от което наистина се нуждаем в живота си, ще дойде при нас в точния момент.

39. Трябва да погледнем колко далече сме стигнали. Да признаем, че сме направили погрес. И да си представим колко по-напред можем да стигнем.

40. Всичко ще си дойде на мястото в един момент. Дотогава трябва да научим всичко, което можем, да се смеем, да живеем за момента и да знаем, че всичко това си заслужава.