Има толкова много интересни и неочаквани аспекти на това да бъдеш безработна майка. Не е особено приятно преживяване, но не е и пълно нещастие. Истината е някъде по средата.

Някои дни са по-лоши от други и разбира се, повечето дни се определят от цвета на "очилата", които слагаме на очите си сутрин (най-предпочитани са розовите, разбира се). Въпреки това някои дни могат да бъдат тотално съсипани, ако се сблъскате с грешния човек, който да ви наговори грешните глупости. За да се уверите, че вие не сте един от тези хора, ето кои са нещата, които в никакъв случай не трябва да казвате на безработна майка.

1. „Какво правиш по цял ден?“

Добре. Разбирам какво казвате, но ви моля – недейте. Безработна съм и противоположно на всеобщото мнение, не е като да си в отпуска. Какво правя по цял ден ли? Търся начини да спра да бъда безработна.

Да търсиш работа, да кандидатстваш за работа, да се подготвяш за интервюта, да ходиш на интервюта, да проучваш, да се свързваш с хора и да четеш купища информация – всичко това е част от това да си безработен. И ако не ви се е налагало да го правите скоро, може да ви се струва като лесна задача, но нека ви кажа нещо – не е!

Прекарвам по-голямата част от деня си, седейки пред компютъра си и отговаряйки на имейли, разглеждайки обяви за работа, проучвайки изискванията, коригирайки автобиографията си, пишейки мотивационни писма, ходейки на интервюта, участвайки във видеоинтервюта, провеждайки телефонни разговори, ядосвайки се за неща, които е трябвало да кажа, притеснявайки се, че съм била твърде честна или че не съм била достатъчно смела.

И освен това, все още съм майка. Пускам перални. Чистя подове. Пускам прахосмукачка по триста пъти на седмица. Водя децата на детска градина и ги взимам оттам. Готвя. Мия чинии. Чудя се как къщата все още е пълна бъркотия и се боря с гузната съвест, че в дома ми цари пълен хаос, макар че по цял ден съм у дома.

Затова ви моля, ако ме видите, не ме питайте какво правя по цял ден, защото в общи линии го прекарвам, чудейки се какво, по дяволите, правя със живота си.

2. „Опитвала ли си... ?“

Благодаря, че се опитвате да помогнете, но да – правила съм това, това и това и все още го правя – понякога ежедневно, понякога ежеседмично. Искам да си намеря работа толкова силно, колкото и вие искате да ми помогнете и искам да е идеална. Наистина.

И знам, че просто се опитвате да помогнете и че идеята да сте човекът, който ще ми помогне да открия мечтаната кариера, ви се струва невероятна, но никой не иска по-силно от мен да намеря професионален успех.

Попитайте ме как върви и как можете да помогнете, но моля ви, не ме питайте дали съм пробвала еди-какво си, защото съм. А ако не съм, ще се чувствам като пълен провал. Това не е удобният момент.

3. “Значи си решила да се посветиш единствено на децата си?“

Не. Не съм. Не може ли просто да бъда безработна жена, която търси следващата си роля, без хората просто да решават, че захвърлям всичко, за да бъда майка? Да, обичам децата си, но те могат да имат чудесно детство и ако работя.

Харесваше ми да бъда работеща майка и това не означава, че не мога да бъда страхотна майка на пълен работен ден, но просто не мога да направя някои жертви, за да бъда такава. Няма по-важна работа от това да възпиташ децата си, но всеки се чувства добре в различна среда – а за мен е най-добре, когато съм работеща майка.

4. “Защо просто не гледаш децата вкъщи, вместо да ги водиш на детска градина, докато си търсиш работа?“

Защо ли?! Защото никога няма да си намеря работа, ако го направя! Но благодаря, че подценявате факта, че полагам толкова много усилия да си намеря работа. Повечето хора, които ми задават този въпрос, не са родители, затова не се ядосвам много-много. Те не са наясно колко много усилия изискват малките деца.

Те нямат идея какво е да ставаш на всеки два часа, не знаят какво е да кърмят в полузаспало състояние. Не знаят какво е да спиш на един квадратен метър разстояниие и малки краченца да те ритат постоянно в лицето или пък детски писъци да те будят посред нощ. Те нямат представа колко много тоалетна хартия може да развие от рулото едно малко дете за 10 секунди, колко високо може да се покатери за 5 секунди без надроз, колко много вода могат да разпръскат из банята, колко много стени могат да нарисуват, ако просто се обърнеш на другата страна за части от секундата.

Те също така нямат представа какво е усещането два месеца и половина да бъдеш постоянно отхвърляна от работодатели, които си намирала за страхотни. Защо да не оставя децата у дома, докато си търся работа? А защо не дойдете вие да ги гледате, докато аз ходя по интервюта? Не желаете? И аз така си мислех.

5. “Не разбирам защо просто не..."

Неща като „най-накрая да напишеш книгата си“, „да започнеш свой собствен бизнас с планиране на събития“ или „да пишеш за списания“ звучи страхотно, но моля ви, не ме карайте да се чувствам сякаш допускам огромна грешка, ако не правя всичко това. Тези неща изискват много време, капитал, портфолиа и опит.

Мога ли да напиша книга? Разбира се. Ще излезе ли нещо от нея? Кой знае. Но тази година? Определено не. Мога ли да започна свой собствен бизнес с планиране на събития? Да. Но кой ще го финансира? Защото последният път, в който проверих, бях безработна майка без особени спестявания... Мога ли да пиша за списания? Да, мога да го правя по цял ден, но знаете ли някой, който би публикувал всяка моя статия, защото аз за такъв редактор не съм чувала.

В момента си търся работа, за да развия кариерата си и да финансирам някои от страничните си проекти, но не съм в състояние да се хвърля в дълбокото. Наистина оценявам вярата ви и ви обичам, но наистина – нека нещата се случват едно по едно. Получавам достатъчно отхвърляния и в момента, не искам да се налага да се справям с още един неуспех.