Дори когато жените се опитват да премахнат всички досадни пречки като възприетите от обществото очаквания, по пътя си те продължават да се сблъскват с фундаменталния въпрос „Да имам ли деца?”.

Истината е, че ние все още живеем в свят, в който семейството и децата са дълбоко свързани с жената и с идеята тя да се чувства истинска и пълноценна сред обществото - жената е длъжна да даде живот поне на едно дете.

За щастие повечето хора, които не живеят в тъмните векове, са абсолютно съгласни с твърдението, че жените също имат право на успешна кариера и любими занимания извън дома. Това обаче от своя страна води до много интересен и важен въпрос:

И какво, ако има всичко това, но няма деца?

Въпросите за децата, плодовитостта, както и нагласите към семейството са обект на голяма доза тревожност в обществото. Идеята, че дадена жена може да не иска деца, внушава всякакви твърдения от негативен характер като например, че е „озлобена и отдадена единствено на кариерата си” или пък, че е „интроверт с най-малко 10 котки у дома”.

И все пак - раждането на деца е лично решение, което трябва да бъде уважавано и не би трябвало да бъде критикувано по какъвто и да е начин. Но въпреки това убеждението, че жените не могат да бъдат пълноценни без деца, се е задържало сред общественото мнение и дори води до някои доста невежи твърдения.

На вашето внимание пълно ръководство за това какво НЕ трябва да се казва на една жена, която не иска да има деца:

1. "Ще съжаляваш, когато остарееш!”

Съжалявам, имате ли кристална топка, която да предсказва бъдещето?

Първо, това дали някой хипотетично би съжалявал в бъдеще за решение, което ще вземе, не означава, че това не е най-правилното решение за него в момента.

Второ, не говорим за различен вкус или спортни отбори - това е нечие тяло и живот. Освен това е крайно грубо да използвате напредването на възрастта като оправдание за отглеждане на дете, тъй като това е изключително сексистки стереотип. Изводът е, че ще разберете, че искате деца, едва когато вашият биологичен часовник изтече, така ли?!

Такъв тип ограничаване на перспективата напълно пренебрегва всичко останало, което може да се случи в този период от време. Може би ще станете главен изпълнителен директор. Може би ще отидете на невероятни почивки. Може би ще отгледате няколко кучета...

Хората трябва да признаят и да се съгласят с твърдението, че жените все пак могат да живеят богат и пълноценен живот и без деца.
Когато остареете, ще можете да погледнете назад и да си кажете, че сте могли да постигнете целите си, защото не е било необходимо да сменяте памперси и да полагате грижи за деца.

2. "Ти просто все още не си намерила правилния човек."

Двойките непрекъснато са упреквани, че твърде бързо се впускат в дълбоки взаимоотношения или искат деца твърде рано. Бихте ли подкрепили някой, който импулсивно е променил мнението си за това така значително и важно решение в живота си само защото е срещнал „Единствения/та”.

Тогава, запознавайки се с някого, от когото искате да имате деца, трябва да знаете, че това е единствено и само ваше решение и привилегия.

Идеалният мъж в крайна сметка ще ви „убеди” че искате деца, което пък доказва друго твърдение - че една жена винаги иска да има деца.
Да се надявате обаче, че всяка нова връзка коренно ще промени мнението ви относно създаването и отглеждането на дете, се оказва твърде нереалистично и нездравословно. Едно е ясно - със сигурност правилният човек ще събуди майчиния ви инстинкт!

Познавам хора, които планират колко деца ще имат години, преди да срещнат своите партньори. Но познавам и такива от другата крайност - крайно решили, че няма да имат деца, и то от най-ранна възраст.

Това е въпрос на лични разбирания за живота, които едва ли ще се повлияят от други хора, независимо какво ви казват те.

3. "Изборът да нямаш деца е повече от егоистичен!”

Малко неща привличат толкова голямо презрение в нашето общество, колкото това, че голяма част от дамите се проявяват като егоистични същества, когато стане дума за избор на партньор и деца.

Заедно, ние сме склонни да бъдем изключително негативно настроени към вероятността дадена жена да се постави пред някой друг, било то и над човешко същество, което най-вероятно никога няма да съществува.

Ние продължаваме да асоциираме женствеността с безкористна саможертва, в името на семейството и децата. От една жена се очаква да даде приоритет на децата си на първо място, но най-вече за собствена сметка.

Майчинството се изразява в повече от едно отношения: в това късно вечер да имаш отговорността да се грижиш за някой друг, в количеството на телесни течности, които никога не си предполагала, че можеш да отделиш, докато обикаляш около невръстното същество, а да не говорим за финансовата тежест.

И разбира се, винаги се предполага, че за да си добра майка, то несъмнено трябва да си направила някоя саможертва. Тъй като архетипът за същата тази майка продължава да бъде тясно свързан с възприемането на идентичността на жените, от която се предполага, че тя трябва да жертва всичко, което има, в името на доброто на семейството.

Но не всеки иска да има деца, което създава странно мнение в съзнанието на обществото. Защо трябва да се вслушвате в мнението на хората и в наложеното от тях, че за да бъдеш добър човек, то задължително трябва да имаш деца? Няма нищо срамно в това да се поглезите и да живеете живота си пълноценно по своему.

Хората се опитват да вменят идеята, че съществува особен вид щастие и удовлетворение, което само майките биха могли да изпитат. Това със сигурност е вярно, но е вярно също така, че когато имаш деца, ти се налага да изпиташ тонове преживявания, които могат да променят живота ти коренно.
Отглеждането на едно дете е повече от достоен повод за уважение, но това не означава, че трябва да се вкопчвате в тази идея, която съответства на общо възприетите съществуващи идеали.

4. "Ще ти става все по-трудно да намериш някой, който да иска да бъде с теб."

Ако за някои хора децата са това, което ги държи все още заедно, то сериозно трябва да преразгледат реалността си. Защото децата определено не са причина да бъдеш с даден човек. А фактът, че не искаш да имаш деца, по никакъв начин не те прави по-малко желан партньор.

Подходящият партньор би уважил решението ви, каквото и да е то. Ако пък се опита да промени мнението си или да ви обвини за отказа да имате деца, то той не трябва да бъде с вас.

Значението на успешната връзка се корени в това, без да се налага някой от двамата, партньорите да бъдат на една вълна, да имат общи възгледи за живота, било то и по отношение дали да се сдобиете с деца или не.
И колкото и шокиращо да е, много хора всъщност предпочитат да бъдат с партньори, които не искат деца, тъй като това означава по-малко напрежение и нерви за в бъдеще.

Освен това, когато нямате деца, това ще ви позволява да прекарвате повече време заедно и несъмнено ще засили връзката ви.

5. "Кой ще ме дари с внуци?"

Това е несъмнено е една от най-неудобните и конфузни ситуации, в които можете да попаднете. Едно от нещата, за които трябва да помислите, е как вашите решения се отразяват на собствения ви живот, но и на най-близките хора около вас. Съгласете се, че малко хора биха махнали с ръка на обвиненията, че решението им е повлияло негативно върху родителите им например.

Дори и да сте напълно независими от тях, техните очаквания към вас, с акцент най-вече към бъдещите им внуци, никога няма да спрат. Вие може да сте преизпълнени с благодарност към родителите си за нещата, които са направили за вас. А може и да не сте. Но не им дължите нищо и е крайно грубо от тяхна страна да свирят по струната на вината във вашата душа с исканията си за внуци.

Все пак вие не сте фабрика за бебета и решението за това е единствено ваше!
Не забравяйте, че вие не сте отговорни за живота на родителите си и за изпълняването на всяка една тяхна прищявка, дори и когато стане дума за желание за внуци.

Ако имате братя и сестри например, които искат деца, насърчавайте родителите си да се съсредоточат към тяхното бъдещо бебе, а не към липсата на такова у вас. 

И без значение дали ще ви се налага да обяснявате стотици или хиляди пъти защо искате да бъде така, не позволявайте на други хора да влияят на вашите собствени решения. Това е вашият живот!

Автор: Ерин Тейтъм