Една приятелка веднъж ми сподели, че иска да напусне съпруга си, но едно нещо я спираше: идеята да стане самотна майка. Разбирам. Терминът „самотна майка“ крие много значения – или разрушаваш морала на държавата, или си жертва, която съжаляват, или си героиня.

Едничката истина за самотните майки е, че няма всеобща истина за самотните майки. Аз? Харесва ми да съм самотна майка толкова много, че понякога съжалявам омъжените си приятелки. Ето защо:

1. Не се будя, изпълнена с гняв всяка сутрин

Когато сте в отровна връзка, най-малките неща могат да ви разгневят. В типичната сутрин, докато бях женена, тичах в парка, правех закуска, опаковах обяда на дъщеря си, подписвах бележника й и какво ли още не, преди съпругът ми в просъница да влезе в кухнята.

Той правеше кафе и стоеше по пижама, чакайки да стане готово. Това ме подлудяваше. Дъщерите ми свикнаха да слушат мама крещи. Като самотна майка все още се налага да върша всичко това сама, но поне не гледам как някой си сипва кафенце и зяпа през прозореца, докато аз съм заета. И вече не съм крещящата майка.

2. Взимам си цял уикенд почивка от това да съм майка

Казах ли, че трябва да правя всичко сама всяка сутрин? Зачеркнете го. Имам някои почивни уикенди. Докато децата са с баща си, мога да правя каквото си поискам или съвсем нищо. Ако искам да си поръчам китайско и да гледам сериали, мога. Ако искам да пея караоке и да танцувам цяла нощ, никой не е ядосан, когато се прибера в 4 сутринта, изпотена и изтощена. Ако искам да си хвана влака и да изляза извън града, да се разхождам и да наблюдавам хората, никой няма да ми мрънка, че му е студено и скучно.

Да, когато се разведох ми беше трудно да кажа „довиждане“ на дъщерите си, когато отиваха у баща си за няколко дни и понякога наистина ми липсват, но се научих да се възползвам от почивните си дни. Това да мога да страня за известно време от родителството ми позволява да презаредя и да си припомня, че все още съм себе си, а не съм просто майка.

2. Аз поставям правилата

Все още има известни преговори и компромиси по отношение на големите родителски стратегии, но у дома аз поставям правилата. Без повече опити да приспя децата, след като татко им ги е превъзбудил. Няма повече „Но тате ми каза, че мога да ям на дивана!“. Без повече гневни погледи от партньор, който не е съгласен с моите методи на дисциплина.

Когато децата са с мен, каквото кажа – това се случва. Дали това да държа нещата под контрол си заслужава носенето на товара от всичките ми решения, без да има някойя, който да ме подкрепи? Абсолютно. Защото аз съм майката, точка по въпроса!

3. Открих колко страхотни са приятелите ми.

Когато си самотна майка, приятелите наистина се притичват на помощ. Поне моите. Дали ще взимат децата ми от училище и ще им приготвят вечеря, дали ще ме почерпят питие и ще изслушат разказите ми или пък ще ме откарат до супермаркета и ще ми помогнат да нося покупките – приятелите ми са до мен.
Опитите да запазя театъраа, наречен „перфектен брак и щастлив дом“ беше изолиращо преживяване. След развода, моето кътче от Бруклин ми се струваше по-скоро като селце. Всички пазим гърбовете си. През повечето време дори не мисля за себе си като за самотна майка, защото има толкова много хора, които ми оказват помощ.

Но аз не им оставам длъжна – през уикендите, в които децата са у нас, приятелчетата им устават у дома, за да може родителите им да си починат. А и изживяват заедно с мен опитите ми в срещите – омъжените майки обожават, когато им позволя да разгледат профила ми в Тиндър!

5. Отново съм развълнувана за бъдещето.

Когато се омъжих, ми се струваше, че целият ми живот е предначертан. Щях да прекарам всеки ден с един и същи човек до края на дните си. Тази идея трябваше да бъде успокояваща, вълнуваща, удовлетворяваща – всичко, което бракът би трябвало да бъде. Само че аз бях нещастна. Може би имаше нещо общо с разликата ни от 17 години.

На 35 бях тотално различен човек от този, който бях, когато се омъжих. И все пак бях с партньора, когото бях избрала на 23. В същото време съпругът ми си беше съвсем същия човек, с когото бях се запознала първоначално. Трябваше да се сблъскам с реалността, че проблемите ни няма да си отидат от само себе си и да бъда откровена за това дали мога да живея с тях.

Запитах се – „Искам ли някоя от дъщерите ми да остане в брак, който не е щастлив?“. Отговорът беше „НЕ!“. Исках дъщерите ми да пораснат, знаейки, че никога не е твърде късно да промениш посоката и да преследваш щастието, дори и това да означава да нарушиш обещание. Затова вместо да остана омъжена за човек, който никога не е бил правилният за мен (нито пък аз за него), реших да направя скок и да рискувам за по-добро бъдеще на всички нас.

Да, да преминеш през развод е доста трудно. Беше тежко за мен, за бившия ми съпруг, за децата ни. Но знаете ли какво е по-лошо от развода? Това да се чувствам самотна всеки ден и да знам, че никога няма да стане по-добре. Скандалите пред децата. Позволяването на гнева и горчивината да заживеят в душата ти.

Когато се разведох, всичко това си отиде. Сега съм по-добра майка. По-стресирана понякога може би, но по-щастлива и много по-забавна. Животът ми се струва изпълнен с обещания и възможности. Когато се събудя сутринта, съм развълнувана за новия ден. И необвързана или омъжена, така трябва да бъде с всяка майка.