За много хора това да си в двойка не е въпрос на съюз между личности, а на сглобяване на двуглава роботизирана ламя. Веднъж намерили своята половинка, някои довчера отделни индивиди, от днес вече започват да функционират само и единствено като един общ организъм. Да имаш своите лични забавления се превръща в непонятна прищявка, а приятелите ти да не са от твоя пол – в предателство.
Разбира се и този тип обвързани хора имат някаква нужда от социален живот извън себе си. Колкото и рядко да се проявява тя. Ето как е възникнал особено специфичният модел на комуникация „по двойки“, където мъж и жена откриват себеподобни в аналогичен съюз и планирано прекарват с тях известно време в скучни приказки за пазар, работа и храна, деца, ходене на кино или излизане за по една бира на бар. Преди 10 вечерта.
Това обаче крие някои подводни камъни. Ето 5 от тях.
Човек губи своята индивидуалност
В общуването по двойки никой не гледа на теб като на отделен човек, всеки те възприема като половинката на еди кой си. Може би затова и е толкова вървежен този тип комуникация. Няма как Пешо да погледне на Гери като на интересна и колоритна личност, с която би си говорил 5 часа на четири очи, защото Гери е с Иван, а той е на същата маса. Да, общувате си, но дотам. Социалната ситуация е ясна, ролите на всички в нея са конкретни, точни и определени. Не си ти този, който решава и ръководи хода на общуването. Двойката го прави като някаква генерална инстанция.
Превръщате се в нещо като секта
Когато вече изградите определени навици в срещите по двойки, в един момент ставате, меко казано, странни. Поне за околния свят. Започвате да споделяте все повече общи вкусове, нагласи и мнения. Харесвате и не харесвате едни и същи неща. Личността започна да се претопява двойно. Веднъж в самата връзка с другия и втори път във връзката с другата двойка. Имате своите ритуали, спазвате ги и това ви носи комфорт и спокойствие. Мъжете си говорят за „мъжките неща“, но не както биха го направили в бара с приятели. Жените също, но не като на кафе в мола. Всичко е толкова подредено, че чак стерилно.
Истината е, че цари пълна скука
Да, както вече се разбра от точка 2, не можеш да се отпуснеш напълно и да разказваш с просташки подробности за дупето на жената на съседа. Просто защото е забавно. Дори да няма цензура, то има автоцензура. Чувстваш някакво вътрешно сковаване и задължение да плямпаш по едни и същи въпроси и да играеш едни и същи настолни игри всеки божи път. Отгоре на всичкото често настъпва някакво извратено съюзяване на мъже срещу жени или обратното. Неосъзнат опит за поне моментно еманципиране от сянката на двуглавата ламя, от която си половина, посредством солидаризиране с някой друг. Това навярно моментно разчупва скуката, но е тъжно.
Необвързаните са дискриминирани
Ако някой твой необвързан приятел желае да се присъедини към вас за вечерта, обикновено настъпва паника и тежко суетене около организацията по намиране на още един човек, с когото той да се колаборира поне за момента, за да не се наруши вселенския баланс между равен брой мъже и жени в групата. Отделно от това, ако все пак попадне в сакралния кръг на двоична дружба, самият той се чувства неловко и объркан, защото не може да се включи адекватно в безбройните малки разговори за неща от бита, света и ежедневието на обвързания улегнал човек, които ви занимават живо.
Кипи нелепо съревнование помежду ви
На всякакво ниво. Уж си лафите приятелски, но след края на всяка среща по двойки, в домашното ложе се обсъждат теми от рода на „Как така те ще ходят на море за 2 седмици в този супер курорт, а ние не?“ или „Видя ли, че той не я ревнува така, както ти мен“. Едните си купуват кухненски робот, другите наваксват, изобщо голямо мерене, гласно или негласно, тегли и дърпа напред тази иначе съвсем лежерна комуникация. Чуждите проблеми също започват да се проектират и се получават ситуации от рода на „О, Пешо й е казал, че се чувства задушен от това, че не може да отиде на тиймбилдинг, заради общите им планове, ти нали не се чувстваш така?“ И т.н. и т.н.
Човек трябва да има приятели и това е всичко. Обвързани, необвързани, няма значение. Няма нищо лошо в излизането по двойки, но животът е доста шарен и всичко прекалено еднообразно е вредно.
НАЗАД
