Няма жена, която да не търси голямата любов. И да не я чака. За съжаление малко са обаче жените, които наистина заживяват с нея. Тези, които дочакват него... Мъжът, който ги оценява. Който ги обича. Мъжът, който ги заслужава... А причината?! Не, не е в липсата на истински мъже. Причината, или по-скоро причините, са в нас, жените. Ето кои са те...

3-те причини, поради които повечето жени не се събират с мъжа, който наистина ги заслужава

1. Очакването на принца на бял кон.

Или с други думи - на г-н Идеален. Този, за когото си чели, за когото сме фантазирали, за когото сме мечтали. Този, който... всъщност не съществува никъде освен в главите ни. Този, когото чакаме, но... няма да дочакаме. И докато го чакаме, пропускаме онзи, който стои пред нас, очаквайки да го забележим. Онзи, който се надява да разберем, че, макар да не е идеален, е идеалният за нас. Защото той може да не е принц, но е готов да ни третира като принцеси... Стига да му позволим.

2. Надеждата, че лошото момче ще се промени заради нас.

Отново твърде много филми са изгледани, твърде много любовни романи са изчетени. И... твърде голяма свобода е дадена на егото. Да, на егото. Защото какво, ако не его, е да чакаш, да се надяваш, да искаш някой да се промени заради теб?! Това не е любовта. Любовта не изисква другия да изменя на същността си. Но любовта не носи и саморазрушение. Любовта е приемане. И изграждане. Любовта е любов, когато свързва две сърца, две души, два живота, които искат да бъдат свързани. Всичко останало е мъчение - и за нас, за мъжа срещу нас. И... загуба на време. И възможности. Възможности да бъдем щастливи. С този, който не е нужно от лош да става добър... Просто защото е добър. Свестен. И готов. На връзка. С нас.

3. Избирането на мъж, който има нужда да бъде спасен.

Това е обратното на представата за принца на белия кон. Тук ние, жените, сме тези, които влизаме в ролята на спасителките. На тези, които ще компенсират с любовта си липсата на любов в живота на мъжа. Ще излекуват раните му. Ще се погрижат за увереността и самочувствието му... Само че,... това не е по силите на никоя жена. Ако мъжът има проблеми, той е този, който трябва да се справи с тях. В противен случай никога няма да е способен да застане като пълноправен партньор до нас. Няма да може да ни подкрепи, когато се нуждаем от подкрепа. Няма да може да гради с нас общото ни бъдеще. Всичко ще бъде върху нашите плещи. И тези плещи, рано или късно, ще рухнат под непосилния товар - отговорността за живота на мъжа отсреща. Затова, вместо да влизаме в ролята на спасителки, нека се обърнем към себе си, нека спасим себе си. А след това нека избрем някой, който не лекува слабостта си с нашата сила. А напротив - черпи от нея, само за да ни даде от своята...