Трилогията е бестселър в много страни, продавайки над 100 милиона копия в световен мащаб. Преведена е на над 52 езика и поставя рекорд за най-продавана книга във Великобритания. Вече е факт и първият филм "50 нюанса сиво", който бе посрещнат противоречиво, но със сигурност голяма част от гледалите го чакат с нетърпение втората част, която ни е обещана следващата година.

Днес, ви предлагаме да се насладите на най-интересните цитати от "50 нюанса по-тъмно":

1. "Вече си имах рутина: ставане, ходене на работа, плач, спане. По-точно казано, опитвах се да спя. И в сънищата не можех да избягам от него. Преследваха ме и сивите огнени очи, и безпомощният поглед, и лъскавата немирна коса. А пък музиката... колко много музика - не издържах, когато чуя музика. Внимавах и я избягвах на всяка цена."

2. "Погледнах се в огледалото. Каква разлика само за един ден! Бузите ми бяха добили цвят, очите ми блестяха. Ефектът на Крисчън Грей. Един малък имейл двубой с него оказваше тъкмо такова въздействие върху момичетата."

3. "Докато го гледах как крачи из стаята като хищник в клетка, гневът полека ме
напусна. Присъствието му тук, в дома ми, след като си бях мислила, че всичко
между нас е свършило, ме разтапяше. Обичах го и сърцето ми беше преизпълнено с опияняващ възторг."

4. "Стояхме и се взирахме един в друг, изпивахме се с очи - атмосферата между нас се наелектризира, почти пропукваше, ние мълчахме и само се гледахме. Прехапах устна, когато желанието за този мъж отмъстително ме завладя, възпламени кръвта ми, задъха ме, събра се между бедрата ми."

5. "За още. - Гласът му беше гърлен и тих. - И си права. Свикнал съм жените да правят точно каквото им казвам и то веднага. Това бързо се изтърква. В теб има нещо, Анастейжа, което ме зове на някакво дълбоко, непонятно равнище. Като сирена. Не мога да ти устоя и не искам да те изгубя."

6. "Престани. - Крисчън долепи показалец до устните ми и поклати глава.
Изражението му беше измъчено. - Не мога да те слушам. Аз съм нищожество,
Анастейжа. Човешка обвивка. Аз нямам сърце.
- Напротив, имаш. И аз го искам, цялото. Ти си добър човек, Крисчън, адски
добър човек. Изобщо не се съмнявай в това. Виж какво си направил... какво си
постигнал - изхлипах. - Виж какво направи за мен... от какво се отказа заради мен...
Знам. Знам какво изпитваш към мен.
Той ме погледна с разширени, излъчващи паника очи и единственият звук
около нас остана постоянното шуртене на водата, която ни обливаше.
- Ти ме обичаш - прошепнах.
Очите му се разшириха още повече и устните му се разтвориха. Той рязко си
пое дъх, сякаш се задушаваше. Изглеждаше измъчен - уязвим.
- Да - промълви след миг. - Обичам те."

7. "Брак? Брак ли ми предлагаше? Шегуваше ли се? Не успях да се сдържа и
дълбоко от мен се отрони нервен, невярващ кикот. Прехапах долната си устна, за да не му позволя да се превърне в истеричен смях, и безславно се провалих. Отпуснах се по гръб на пода и се предадох на смеха - кикотех се така, както никога, разтърсвана от могъщи пристъпи изцелителен, пречистващ смях. И за миг останах сама, вторачена в тази абсурдна ситуация - едно кикотещо се, тотално объркано момиче до красиво психически увредено момче. Смехът ми преля в парещи сълзи и аз скрих очите си с ръка. „Не, не... това вече е прекалено“.

8. Гледаше ме така, като че ли живееше единствено заради мен, и същото се
отразяваше на моето лице, сигурна бях. Той беше тук, наистина гук. И сега ме
притегли в обятията си, и силно ме прегърна.

- Крисчън - промълвих и сълзите ми потекоха отново.

- Шт - успокоително рече той и ме целуна по косата. - Знаеш ли... през
няколкото ужасяващи секунди преди да кацнем всичките ми мисли бяха за теб. Ти си моят талисман, Ана."

9. "Той рязко си пое дъх и изведнъж ме грабна и ме завъртя по абсолютно
неприсъщ за моя Петдесет нюанса начин. Смееше се, млад и безгрижен, излъчващ радостно въодушевление. Вкопчих се в раменете му, усещах мускулите му под пръстите си, и заразният му смях ме понесе на крилете си - шеметна и объркана, момиче, тотално обладано от мъжа на живота си. Крисчън ме пусна да стъпя на пода и ме целуна. Силно. Дланите му бяха от двете страни на лицето ми, езикът му беше настойчив, убедителен... възбуждащ."

10. "Обичам те, Анастейжа Стийл. Искам да те обичам, да се грижа за теб и да те закрилям до края на живота си. Бъди моя. Винаги. Сподели живота си с мен. Омъжи се за мен.
Примигах и сълзите ми рукнаха. Моят Петдесет нюанса, мъжът на живота ми. Обичах го невероятно много и докато ме заливаше истинско емоционално цунами, успях да промълвя една-единствена думичка:
- Да.
Той бавно ми сложи пръстена. Красив, платинен, с овален диамант. И ужасно голям! Голям, но семпъл и зашеметяващ с простотата си."