„Преди да имам деца, си мислех, че имам ясна представа какво представлява майчинството. Представях си как завивам децата вечер, как ги целувам по челата за лека нощ, как лежим сгушени в леглото, докато чета приказки, как се гъделичкаме и смеем, как се наслаждаваме на семейните вечери и се разхождаме хванати за ръце. Разбира се, че щяха да плачат, че кое дете не плаче, но аз щях да знам как да успокоя децата си, все пак щях да бъда прекрасна, любеща майка, нали?

Добре, добре, знам, че ми се смеете. Сигурна съм, че всички знаем какво се случва с подобни фантазии, когато наистина станеш майка. Когато реалността удобно се настани на мястото на фантазиите ти и осъзнаеш, че много жестоко си се лъгала. В онзи момент осъзнаваш, че всекидневно правиш неща, за които дори не си си помисляла, че ще правиш някога. Неща, от които ме напушваше смях преди, а сега правя толкова често...

Например:

1. Фразата „Наакал ли си се?“, придружена от помирисване на бебешкото дупе. Тази фраза ще те съпътства най-редовно в първите етапи от майчинството.

2. Махането на сополите. Сигурно никога не си си представяла, че ще бръкнеш в нечий чужд нос, но понякога просто се налага!

3. Някога представяла ли си си, че ще ядеш остатъците от чуждата храна? Може би не. Може би ти се е случвало да се надцениш в ресторанта и да пробуташ последните няколко хапки на мъжа ти, въпреки неговите протести, че вече се е нахранил, но ти не си приела възраженията му сериозно, нали? Е, сега всичко това ще ти се върне тъпкано, защото като майка ще ти се налага да дояждаш нахапани сандвичи, студени пилешки крилца и други подобни вкусотии, които са виновни за килограмите, които си качила.

4. Да харчиш всичките си пари за някой друг. Преди децата всичките ти пари са били само за теб. Да, трябвало е да плащаш сметки, но като цяло си имала свобода как да харчиш парите си. А сега всичките ти спестявания отиват за децата. И накрая ти носиш все едни и същи дрехи от преди няколко години, а те се разхождат в модерни дрешки, които дори не оценяват.

5. Да почистваш след някого. Имам предвид някои доста неприятни неща. Например възрастните хора сами трябва да почистват след себе си, когато ходят по голяма нужда, но като майка ще ти се налага през сълзи да чистиш подобни чужди красоти от килима ти.

6. И като сме на тази приятна тема... Някога мислила ли си колко обсебена ще бъдеш от чуждото ако? Представяла ли си си, че ще се питаш дали някой ака достатъчно често или пък ака твърде често? Че мирише малко странно, че цветът е по-различен от обикновено, че консистенцията не е точно такава, каквато би трябвало да е? Вероятно не.

7. Да възприемаш ставането в 7 сутринта като „успиване“. Спомняш ли си времето, в което 7 часа сутринта беше твърде рано за ставане? И как някога да се успиш означаваше да се събудиш около обяд? Помниш ли времето, в което малки нетърпеливи човечета не те будеха рано сутрин и не те причакваха до леглото, за да станеш? Когато станеш майка, да се събудиш след изгрев слънце си е направо чудо. Нещо като да спечелиш от лотарията.

Да, да бъдеш родител е прекрасно, но то включва и много неща, които никога не си си представяла, че ще правиш. Да вършиш всичко изброено до тук е малко гнусно, доста изморително и... нещо съвсем нормално, нещо, без което вече не си представяш живота. Защото всички тези малко гнусни неща са прояви на голяма любов.“

Рита Темпълтън